1 М ек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

Кроткий ответ отвращает гнев, а оскорбительное слово возбуждает ярость.

2 Е зикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.

Язык мудрых сообщает добрые знания, а уста глупых изрыгают глупость.

3 О чите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.

На всяком месте очи Господни: они видят злых и добрых.

4 Б лагият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

Кроткий язык--древо жизни, но необузданный--сокрушение духа.

5 Б езумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

Глупый пренебрегает наставлением отца своего; а кто внимает обличениям, тот благоразумен.

6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.

В доме праведника--обилие сокровищ, а в прибытке нечестивого--расстройство.

7 У стните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.

Уста мудрых распространяют знание, а сердце глупых не так.

8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

Жертва нечестивых--мерзость пред Господом, а молитва праведных благоугодна Ему.

9 П ътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

Мерзость пред Господом--путь нечестивого, а идущего путем правды Он любит.

10 И ма тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

Злое наказание--уклоняющемуся от пути, и ненавидящий обличение погибнет.

11 А дът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

Преисподняя и Аваддон пред Господом, тем более сердца сынов человеческих.

12 П рисмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

Не любит распутный обличающих его, и к мудрым не пойдет.

13 В есело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

Веселое сердце делает лице веселым, а при сердечной скорби дух унывает.

14 С ърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.

Сердце разумного ищет знания, уста же глупых питаются глупостью.

15 З а наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

Все дни несчастного печальны; а у кого сердце весело, у того всегда пир.

16 П о-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

Лучше немногое при страхе Господнем, нежели большое сокровище, и при нем тревога.

17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

Лучше блюдо зелени, и при нем любовь, нежели откормленный бык, и при нем ненависть.

18 Я ростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

Вспыльчивый человек возбуждает раздор, а терпеливый утишает распрю.

19 П ътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.

Путь ленивого--как терновый плетень, а путь праведных--гладкий.

20 М ъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

Мудрый сын радует отца, а глупый человек пренебрегает мать свою.

21 Н а безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

Глупость--радость для малоумного, а человек разумный идет прямою дорогою.

22 Д ето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

Без совета предприятия расстроятся, а при множестве советников они состоятся.

23 О т отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!

Радость человеку в ответе уст его, и как хорошо слово вовремя!

24 З а разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу.

Путь жизни мудрого вверх, чтобы уклониться от преисподней внизу.

25 Г оспод съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

Дом надменных разорит Господь, а межу вдовы укрепит.

26 Л ошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

Мерзость пред Господом--помышления злых, слова же непорочных угодны Ему.

27 К ористолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

Корыстолюбивый расстроит дом свой, а ненавидящий подарки будет жить.

28 С ърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

Сердце праведного обдумывает ответ, а уста нечестивых изрыгают зло.

29 Г оспод е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

Далек Господь от нечестивых, а молитву праведников слышит.

30 С ветъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

Светлый взгляд радует сердце, добрая весть утучняет кости.

31 У хо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

Ухо, внимательное к учению жизни, пребывает между мудрыми.

32 К ойто отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

Отвергающий наставление не радеет о своей душе; а кто внимает обличению, тот приобретает разум.

33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.

Страх Господень научает мудрости, и славе предшествует смирение.