1 З наеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Знаешь ли ты время, когда рождаются дикие козы на скалах, и замечал ли роды ланей?
2 П реброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -
можешь ли расчислить месяцы беременности их? и знаешь ли время родов их?
3 К огато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Они изгибаются, рождая детей своих, выбрасывая свои ноши;
4 М алките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
дети их приходят в силу, растут на поле, уходят и не возвращаются к ним.
5 К ой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Кто пустил дикого осла на свободу, и кто разрешил узы онагру,
6 З а кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
которому степь Я назначил домом и солончаки--жилищем?
7 Т ой се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Он посмевается городскому многолюдству и не слышит криков погонщика,
8 П ланините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
по горам ищет себе пищи и гоняется за всякою зеленью.
9 Щ е благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Захочет ли единорог служить тебе и переночует ли у яслей твоих?
10 М ожеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Можешь ли веревкою привязать единорога к борозде, и станет ли он боронить за тобою поле?
11 Щ е се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Понадеешься ли на него, потому что у него сила велика, и предоставишь ли ему работу твою?
12 Щ е се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Поверишь ли ему, что он семена твои возвратит и сложит на гумно твое?
13 К рилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Ты ли дал красивые крылья павлину и перья и пух страусу?
14 З ащото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Он оставляет яйца свои на земле, и на песке согревает их,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
и забывает, что нога может раздавить их и полевой зверь может растоптать их;
16 Н оси се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
он жесток к детям своим, как бы не своим, и не опасается, что труд его будет напрасен;
17 П онеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
потому что Бог не дал ему мудрости и не уделил ему смысла;
18 К огато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
а когда поднимется на высоту, посмевается коню и всаднику его.
19 Т и ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Ты ли дал коню силу и облек шею его гривою?
20 Т и ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Можешь ли ты испугать его, как саранчу? Храпение ноздрей его--ужас;
21 К опае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
роет ногою землю и восхищается силою; идет навстречу оружию;
22 П рисмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
он смеется над опасностью и не робеет и не отворачивается от меча;
23 Т ула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
колчан звучит над ним, сверкает копье и дротик;
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
в порыве и ярости он глотает землю и не может стоять при звуке трубы;
25 Щ ом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
при трубном звуке он издает голос: гу! гу! и издалека чует битву, громкие голоса вождей и крик.
26 Ч рез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Твоею ли мудростью летает ястреб и направляет крылья свои на полдень?
27 П ри твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
По твоему ли слову возносится орел и устрояет на высоте гнездо свое?
28 Ж ивее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Он живет на скале и ночует на зубце утесов и на местах неприступных;
29 О т там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
оттуда высматривает себе пищу: глаза его смотрят далеко;
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
птенцы его пьют кровь, и где труп, там и он.