1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

Дыхание мое ослабело; дни мои угасают; гробы предо мною.

2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Если бы не насмешки их, то и среди споров их око мое пребывало бы спокойно.

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

Заступись, поручись за меня пред Собою! иначе кто поручится за меня?

4 З ащото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

Ибо Ты закрыл сердце их от разумения, и потому не дашь восторжествовать.

5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

Кто обрекает друзей своих в добычу, у детей того глаза истают.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

Он поставил меня притчею для народа и посмешищем для него.

7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

Помутилось от горести око мое, и все члены мои, как тень.

8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

Изумятся о сем праведные, и невинный вознегодует на лицемера.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

Но праведник будет крепко держаться пути своего, и чистый руками будет больше и больше утверждаться.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

Выслушайте, все вы, и подойдите; не найду я мудрого между вами.

11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

Дни мои прошли; думы мои--достояние сердца моего--разбиты.

12 Н ощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

А они ночь превратить в день, свет приблизить к лицу тьмы.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

Если бы я и ожидать стал, то преисподняя--дом мой; во тьме постелю я постель мою;

14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

гробу скажу: ты отец мой, червю: ты мать моя и сестра моя.

15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

Где же после этого надежда моя? и ожидаемое мною кто увидит?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

В преисподнюю сойдет она и будет покоиться со мною в прахе.