1 ( По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

(43-1) ^^Начальнику хора. Учение. Сынов Кореевых.^^ (43-2) Боже, мы слышали ушами своими, отцы наши рассказывали нам о деле, какое Ты соделал во дни их, во дни древние:

2 Т и си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

(43-3) Ты рукою Твоею истребил народы, а их насадил; поразил племена и изгнал их;

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

(43-4) ибо они не мечом своим приобрели землю, и не их мышца спасла их, но Твоя десница и Твоя мышца и свет лица Твоего, ибо Ты благоволил к ним.

4 Т и си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

(43-5) Боже, Царь мой! Ты--тот же; даруй спасение Иакову.

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

(43-6) С Тобою избодаем рогами врагов наших; во имя Твое попрем ногами восстающих на нас:

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

(43-7) ибо не на лук мой уповаю, и не меч мой спасет меня;

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

(43-8) но Ты спасешь нас от врагов наших, и посрамишь ненавидящих нас.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

(43-9) О Боге похвалимся всякий день, и имя Твое будем прославлять вовек.

9 Н о сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

(43-10) Но ныне Ты отринул и посрамил нас, и не выходишь с войсками нашими;

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

(43-11) обратил нас в бегство от врага, и ненавидящие нас грабят нас;

11 П редал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

(43-12) Ты отдал нас, как овец, на съедение и рассеял нас между народами;

12 П родал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

(43-13) без выгоды Ты продал народ Твой и не возвысил цены его;

13 П равиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

(43-14) отдал нас на поношение соседям нашим, на посмеяние и поругание живущим вокруг нас;

14 П равиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

(43-15) Ты сделал нас притчею между народами, покиванием головы между иноплеменниками.

15 В секи ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

(43-16) Всякий день посрамление мое предо мною, и стыд покрывает лице мое

16 П оради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

(43-17) от голоса поносителя и клеветника, от взоров врага и мстителя:

17 В сичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

(43-18) все это пришло на нас, но мы не забыли Тебя и не нарушили завета Твоего.

18 С ърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

(43-19) Не отступило назад сердце наше, и стопы наши не уклонились от пути Твоего,

19 М акар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

(43-20) когда Ты сокрушил нас в земле драконов и покрыл нас тенью смертною.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

(43-21) Если бы мы забыли имя Бога нашего и простерли руки наши к богу чужому,

21 Т о не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

(43-22) то не взыскал ли бы сего Бог? Ибо Он знает тайны сердца.

22 Н е! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

(43-23) Но за Тебя умерщвляют нас всякий день, считают нас за овец, на заклание.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

(43-24) Восстань, что спишь, Господи! пробудись, не отринь навсегда.

24 З ащо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

(43-25) Для чего скрываешь лице Твое, забываешь скорбь нашу и угнетение наше?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

(43-26) ибо душа наша унижена до праха, утроба наша прильнула к земле.

26 С тани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

(43-27) Восстань на помощь нам и избавь нас ради милости Твоей.