1 О О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

В Антиохии, в тамошней церкви были некоторые пророки и учители: Варнава, и Симеон, называемый Нигер, и Луций Киринеянин, и Манаил, совоспитанник Ирода четвертовластника, и Савл.

2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призвал.

Когда они служили Господу и постились, Дух Святый сказал: отделите Мне Варнаву и Савла на дело, к которому Я призвал их.

3 а да бъдеш за спасение до края на земята".

Тогда они, совершив пост и молитву и возложив на них руки, отпустили их.

4 И така те, изпратени от Светия Дух слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

Сии, быв посланы Духом Святым, пришли в Селевкию, а оттуда отплыли в Кипр;

5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоана за свой прислужник.

и, быв в Саламине, проповедывали слово Божие в синагогах Иудейских; имели же при себе и Иоанна для служения.

6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Вариисус,

Пройдя весь остров до Пафа, нашли они некоторого волхва, лжепророка, Иудеянина, именем Вариисуса,

7 к ойто беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последния повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

который находился с проконсулом Сергием Павлом, мужем разумным. Сей, призвав Варнаву и Савла, пожелал услышать слово Божие.

8 Н о магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

А Елима волхв (ибо то значит имя его) противился им, стараясь отвратить проконсула от веры.

9 Н о Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

Но Савл, он же и Павел, исполнившись Духа Святаго и устремив на него взор,

10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

сказал: о, исполненный всякого коварства и всякого злодейства, сын диавола, враг всякой правды! перестанешь ли ты совращать с прямых путей Господних?

11 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

И ныне вот, рука Господня на тебя: ты будешь слеп и не увидишь солнца до времени. И вдруг напал на него мрак и тьма, и он, обращаясь туда и сюда, искал вожатого.

12 Т огава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.

Тогда проконсул, увидев происшедшее, уверовал, дивясь учению Господню.

13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

Отплыв из Пафа, Павел и бывшие при нем прибыли в Пергию, в Памфилии. Но Иоанн, отделившись от них, возвратился в Иерусалим.

14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

Они же, проходя от Пергии, прибыли в Антиохию Писидийскую и, войдя в синагогу в день субботний, сели.

15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете.

После чтения закона и пророков, начальники синагоги послали сказать им: мужи братия! если у вас есть слово наставления к народу, говорите.

16 П авел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израиляни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

Павел, встав и дав знак рукою, сказал: мужи Израильтяне и боящиеся Бога! послушайте.

17 Б ог на тоя израилски народ избра бащите ни, и възвиси народа когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

Бог народа сего избрал отцов наших и возвысил сей народ во время пребывания в земле Египетской, и мышцею вознесенною вывел их из нее,

18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

и около сорока лет времени питал их в пустыне.

19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

И, истребив семь народов в земле Ханаанской, разделил им в наследие землю их.

20 С лед това им дава съдии до пророка Самуил.

И после сего, около четырехсот пятидесяти лет, давал им судей до пророка Самуила.

21 П осле поискаха цар; и, Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

Потом просили они царя, и Бог дал им Саула, сына Кисова, мужа из колена Вениаминова. лет сорок.

22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Йесеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля".

Отринув его, поставил им царем Давида, о котором и сказал, свидетельствуя: нашел Я мужа по сердцу Моему, Давида, сына Иессеева, который исполнит все хотения Мои.

23 О т неговото потомство Бог, според обещанието си, въздигна на Израиля спасител, Исуса,

Из его-то потомства Бог по обетованию воздвиг Израилю Спасителя Иисуса.

24 с лед като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

Перед самым явлением Его Иоанн проповедывал крещение покаяния всему народу Израильскому.

25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше, Според както мислите, кой съм аз? Не съм оня, когото очаквате; но, ето, подир мене иде един, комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

При окончании же поприща своего, Иоанн говорил: за кого почитаете вы меня? я не тот; но вот, идет за мною, у Которого я недостоин развязать обувь на ногах.

26 Б ратя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

Мужи братия, дети рода Авраамова, и боящиеся Бога между вами! вам послано слово спасения сего.

27 З ащото Ерусалимските жители и техните началници, като не го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като го осъдиха.

Ибо жители Иерусалима и начальники их, не узнав Его и осудив, исполнили слова пророческие, читаемые каждую субботу,

28 Б ез да намерят в него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

и, не найдя в Нем никакой вины, достойной смерти, просили Пилата убить Его.

29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.

Когда же исполнили всё написанное о Нем, то, сняв с древа, положили Его во гроб.

30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.

Но Бог воскресил Его из мертвых.

31 И той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за него пред людете.

Он в продолжение многих дней являлся тем, которые вышли с Ним из Галилеи в Иерусалим и которые ныне суть свидетели Его перед народом.

32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,

И мы благовествуем вам, что обетование, данное отцам, Бог исполнил нам, детям их, воскресив Иисуса,

33 ч е Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

как и во втором псалме написано: Ты Сын Мой: Я ныне родил Тебя.

34 А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, обещани на Давида".

А что воскресил Его из мертвых, так что Он уже не обратится в тление, сказал так: Я дам вам милости, Давиду, верно.

35 З ащото и в друг Псалом казва, "Няма да оставиш Светеца си да види изтление".

Посему и в другом говорит: не дашь Святому Твоему увидеть тление.

36 О баче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

Давид, в свое время послужив изволению Божию, почил и приложился к отцам своим, и увидел тление;

37 А тоя, когото Бог възкреси не видя изтление.

а Тот, Которого Бог воскресил, не увидел тления.

38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез него се проповядва на вас прощение на греховете,

Итак, да будет известно вам, мужи братия, что ради Него возвещается вам прощение грехов;

39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.

и во всем, в чем вы не могли оправдаться законом Моисеевым, оправдывается Им всякий верующий.

40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:

Берегитесь же, чтобы не пришло на вас сказанное у пророков:

41 " Погледнете, презрители, очудете се, и се погубете; Защото аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

смотрите, презрители, подивитесь и исчезните; ибо Я делаю дело во дни ваши, дело, которому не поверили бы вы, если бы кто рассказывал вам.

42 К огато си излизаха (из юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

При выходе их из Иудейской синагоги язычники просили их говорить о том же в следующую субботу.

43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла И Варнава; които, като се разговаряха с тях увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

Когда же собрание было распущено, то многие Иудеи и чтители, обращенные из язычников, последовали за Павлом и Варнавою, которые, беседуя с ними, убеждали их пребывать в благодати Божией.

44 Н а следващата събота се събра почти целия град да чуят Божието слово.

В следующую субботу почти весь город собрался слушать слово Божие.

45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.

Но Иудеи, увидев народ, исполнились зависти и, противореча и злословя, сопротивлялись тому, что говорил Павел.

46 Н о Павел и Варнава говориха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първом на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

Тогда Павел и Варнава с дерзновением сказали: вам первым надлежало быть проповедану слову Божию, но как вы отвергаете его и сами себя делаете недостойными вечной жизни, то вот, мы обращаемся к язычникам.

47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

Ибо так заповедал нам Господь: Я положил Тебя во свет язычникам, чтобы Ты был во спасение до края земли.

48 И езичниците, като слушаха това, радваха се, и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

Язычники, слыша это, радовались и прославляли слово Господне, и уверовали все, которые были предуставлены к вечной жизни.

49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тая страна.

И слово Господне распространялось по всей стране.

50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и, като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

Но Иудеи, подстрекнув набожных и почетных женщин и первых в городе, воздвигли гонение на Павла и Варнаву и изгнали их из своих пределов.

51 А те оттърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

Они же, отрясши на них прах от ног своих, пошли в Иконию.

52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.

А ученики исполнялись радости и Духа Святаго.