1 С лушайте Мене, вие, които следвате правдата, Които търсите Господа; Погледнете на канарата, от която сте отсечени, И в дупката на ямата, из която сте изкопани,

Послушайте Меня, стремящиеся к правде, ищущие Господа! Взгляните на скалу, из которой вы иссечены, в глубину рва, изкоторого вы извлечены.

2 П огледнете на баща си Авраама, И на Сара, която ви е родила; Защото, когато беше само един го повиках, Благослових го и го умножих.

Посмотрите на Авраама, отца вашего, и на Сарру, родившуювас: ибо Я призвал его одного и благословил его, и размножил его.

3 З ащото Господ ще утеши Сиона Той ще утеши всичките му запустели места, И ще направи пустотата му като Едем, И запустялостта му като Господната градина; Веселие и радост ще се намери в него, Славословие и глас на хваление.

Так, Господь утешит Сион, утешит все развалины его и сделаетпустыни его, как рай, и степь его, как сад Господа; радость ивеселие будет в нем, славословие и песнопение.

4 В нимавайте на Мене, люде Мои, И слушайте Ме, народе Мой; Защото закон ще излезе от Мен И Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите.

Послушайте Меня, народ Мой, и племя Мое, приклоните ухо Комне! ибо от Меня произойдет закон, и суд Мой поставлю во свет длянародов.

5 П равдата Ми наближава, Спасението Ми се яви, И мишците Ми ще съдят племената; Островите ще ме чакат, И ще уповават на мишцата Ми.

Правда Моя близка; спасение Мое восходит, и мышца Моя будетсудить народы; острова будут уповать на Меня и надеяться на Мышцумою.

6 П одигнете очите си на небето, И погледнете на земята долу, Защото небето ще изчезне като дим, И земята ще овехтее като дреха, И ония, които живеят на нея, подобно ще измрат; Но Моето спасение ще трае до века, И правдата Ми няма да се отмени.

Поднимите глаза ваши к небесам, и посмотрите на землю вниз: ибо небеса исчезнут, как дым, и земля обветшает, как одежда, ижители ее также вымрут; а Мое спасение пребудет вечным, и Правдамоя не престанет.

7 С лушайте Мене, вие, които знаете правда, Люде, които имате в сърцето си закона Ми; Не бойте се от укорите на човеците, Нито се смущавайте от ругатните им.

Послушайте Меня, знающие правду, народ, у которого в сердцезакон Мой! Не бойтесь поношения от людей, и злословия их нестрашитесь.

8 З ащото молецът ще ги пояде като дреха, И червеят ще ги пояде като вълна; Но Моята правда ще пребъде до века, И спасението Ми из родове в родове.

Ибо, как одежду, съест их моль и, как волну, съест их червь; а правда Моя пребудет вовек, и спасение Мое г в роды родов.

9 С ъбуди се, събуди се, облечи се с сила, мишца Господна! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си съсякла Раав, И смъртно си пробола змея?

Восстань, восстань, облекись крепостью, мышца Господня! Восстань, как в дни древние, в роды давние! Не ты ли Сразилараава, поразила крокодила?

10 Н е си ли ти която си изсушила морето, Водите на голямата бездна, И си направила морските дълбочини Път за преминаването на изкупените

Не ты ли иссушила море, воды великой бездны, превратилаглубины моря в дорогу, чтобы прошли искупленные?

11 И зкупените от Господа ще се върнат И ще дойдат с възклицание в Сион Вечно веселие ще бъде на главата им; Ще придобият радост и веселие, А скръб и въздишане ще побягнат.

И возвратятся избавленные Господом и придут на Сион спением, и радость вечная над головою их; они найдут радость ивеселье: печаль и вздохи удалятся.

12 А з Аз съм, Който ви утешавам: Кой си ти та се боиш от смъртен човек, И от човешки син, който ще стане като трева;

Я, Я Сам г Утешитель ваш. Кто ты, что боишься человека, который умирает, и сына человеческого, который то же, что трава,

13 А си забравил Господа Създателя си, Който разпростря небето и основа земята, И непрестанно всеки ден се боиш От яростта на притеснителя Като че се приготвяше да изтреби? И где е сега яростта на притеснителя?

и забываешь Господа, Творца своего, распростершего небеса иосновавшего землю; и непрестанно, всякий день страшишься яростипритеснителя, как бы он готов был истребить? Но где яростьпритеснителя?

14 В ързаният в заточение скоро ще бъде развързан, И няма да умре в ямата, Нито ще се лиши от хляба си;

Скоро освобожден будет пленный, и не умрет в яме и не будетнуждаться в хлебе.

15 З ащото Аз съм Господ твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на Силите е името Ми.

Я Господь, Бог твой, возмущающий море, так что волны егоревут: Господь Саваоф г имя Его.

16 Т урих словата Си в устата ти, И те покрих в сянката на ръката Си, За да река на Сиона: Ти си Мой народ.

И Я вложу слова Мои в уста твои, и тенью руки Моей покроютебя, чтобы устроить небеса и утвердить землю и сказать Сиону: 'ты Мой народ'.

17 С ъбуди се, събуди се, стани, дъщерьо ерусалимска, Която си пила от ръката на Господа чашата на яростта Му; Пила си, и изпразнила си до дъно Чашата на омайването.

Воспряни, воспряни, восстань, Иерусалим, ты, который изруки Господа выпил чашу ярости Его, выпил до дна чашу опьянения, осушил.

18 О т всичките синове, които е родила, Няма кой да я води; Нито има, който да я държи за ръка.

Некому было вести его из всех сыновей, рожденных им, инекому было поддержать его за руку из всех сыновей, онвозрастил.

19 Д вете тия беди те сполетяха, - Кой ще те пожали? Разорение и погибел, глад и нож, - Как да те утеша?

Тебя постигли два, кто пожалеет о тебе? гопустошение и истребление, голод и меч: кем я утешу тебя?

20 С иновете ти примряха: Лежат по всичките кръстопътища Както антилопа в мрежа; Пълни са с яростта Господна, С изобличението на твоя Бог.

Сыновья твои изнемогли, лежат по углам всех улиц, как сернав тенетах, исполненные гнева Господа, прещения Бога твоего.

21 П рочее, слушай сега това Ти наскърбена и пияна, но не с вино:

Итак выслушай это, страдалец и опьяневший, но не от вина.

22 Т ака казва Господ Иеова, Твоят Бог, Който защитава делото на людете Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, Дори до дъно чашата на яростта Си; Ти няма вече да я пиеш.

Так говорит Господь твой, Господь и Бог твой, отмщающий за Свой народ: вот, Я беру из руки твоей чашу опьянения, дрожжи изчаши ярости Моей: ты не будешь уже пить их,

23 А з ще я туря в ръката на притеснителите ти, Които рекоха на душата ти: Падни ничком, за да минем над тебе; И ти си сложила гърба си като земя И като път за ония, които минават.

и подам ее в руки мучителям твоим, которые говорили тебе: 'пади ниц, чтобы нам пройти по тебе'; и ты хребет твой делал какбы землею и улицею для проходящих.