1 Г орко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва.

Горе городу кровей! весь он полон обмана и убийства; не прекращается в нем грабительство.

2 П укот на бичове се чува, и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници.

Слышны хлопанье бича и стук крутящихся колес, ржание коня и грохот скачущей колесницы.

3 К онникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им.

Несется конница, сверкает меч и блестят копья; убитых множество и груды трупов: нет конца трупам, спотыкаются о трупы их.

4 Т ова е поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си.

Это--за многие блудодеяния развратницы приятной наружности, искусной в чародеянии, которая блудодеяниями своими продает народы и чарованиями своими--племена.

5 Е то, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти.

Вот, Я--на тебя! говорит Господь Саваоф. И подниму на лице твое края одежды твоей и покажу народам наготу твою и царствам срамоту твою.

6 Щ е хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище.

И забросаю тебя мерзостями, сделаю тебя презренною и выставлю тебя на позор.

7 В сички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе?

И будет то, что всякий, увидев тебя, побежит от тебя и скажет: 'разорена Ниневия! Кто пожалеет о ней? где найду я утешителей для тебя?'

8 Т и по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови води?

Разве ты лучше Но-Аммона, находящегося между реками, окруженного водою, которого вал было море, и море служило стеною его?

9 Е тиопия, и Египет бяха негова сила и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.

Ефиопия и Египет с бесчисленным множеством других служили ему подкреплением; Копты и Ливийцы приходили на помощь тебе.

10 Н о и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги.

Но и он переселен, пошел в плен; даже и младенцы его разбиты на перекрестках всех улиц, а о знатных его бросали жребий, и все вельможи его окованы цепями.

11 С ъщо и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля.

Так и ты--опьянеешь и скроешься; так и ты будешь искать защиты от неприятеля.

12 В сичките ти крепости ще бъдат Като смоковници с първозрелите си смокини; Ако се затресат; Ще паднат в устата на ядящия.

Все укрепления твои подобны смоковнице со спелыми плодами: если тряхнуть их, то они упадут прямо в рот желающего есть.

13 Е то, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти.

Вот, и народ твой, как женщины у тебя: врагам твоим настежь отворятся ворота земли твоей, огонь пожрет запоры твои.

14 И звади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си, Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ.

Начерпай воды на время осады; укрепляй крепости твои; пойди в грязь, топчи глину, исправь печь для обжигания кирпичей.

15 Т ам ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца.

Там пожрет тебя огонь, посечет тебя меч, поест тебя как гусеница, хотя бы ты умножился как гусеница, умножился как саранча.

16 ( Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) Както изедникът опустоши и отлетя,

Купцов у тебя стало более, нежели звезд на небе; но эта саранча рассеется и улетит.

17 Т ака и коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето, бягат, И не се познава мястото гдето бяха.

Князья твои--как саранча, и военачальники твои--как рои мошек, которые во время холода гнездятся в щелях, и когда взойдет солнце, то разлетаются, и не узнаешь места, где они были.

18 П астирите ти задрямват царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира.

Спят пастыри твои, царь Ассирийский, покоятся вельможи твои; народ твой рассеялся по горам, и некому собрать его.

19 Н яма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?

Нет врачевства для раны твоей, болезненна язва твоя. Все, услышавшие весть о тебе, будут рукоплескать о тебе, ибо на кого не простиралась беспрестанно злоба твоя?