1 Г орко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва.

Vai de cetatea vărsătoare de sânge, plină de minciună, plină de jaf şi care nu renunţă la a prăda!

2 П укот на бичове се чува, и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници.

Se aude pocnetul biciului şi uruitul roţii, galopul cailor şi huruitul carelor!

3 К онникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им.

Călăreţii se năpustesc, săbiile scânteiază, iar suliţele fulgeră! Peste tot sunt o mulţime de morţi, grămezi de cadavre, hoituri fără număr, oameni care se împiedică de hoituri –

4 Т ова е поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си.

şi aceasta din cauza multelor desfrânări ale prostituatei, fermecătoarea, stăpâna vrăjitoriilor, care subjuga neamuri prin desfrânările ei şi clanuri prin vrăjitoriile ei.

5 Е то, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти.

«Iată că sunt împotriva ta! zice Domnul Oştirilor. Îţi voi ridica poalele în cap şi voi arăta neamurilor goliciunea ta, iar regatelor – ruşinea ta!

6 Щ е хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище.

Voi arunca murdării peste tine, te voi înjosi şi te voi face o privelişte pentru toţi.

7 В сички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе?

Atunci toţi cei ce te vor vedea vor fugi de tine şi vor zice: ’Ninive este pustiită! Cine o va plânge?‘ Unde să-ţi caut mângâietori?»

8 Т и по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови води?

Eşti tu mai bună decât No-Amon, cetatea care era aşezată pe Nil, înconjurată de ape, a cărei fortăreaţă era marea al cărei zid era apa?

9 Е тиопия, и Египет бяха негова сила и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.

Cuş şi Egiptul erau tăria ei nemărginită, iar Put şi Lubim îi erau ajutoare.

10 Н о и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги.

Şi totuşi a fost exilată, a trebuit să plece în captivitate! Chiar şi copiii ei au fost zdrobiţi la fiecare capăt de drum! Au tras la sorţ pentru fruntaşii ei, şi toţi mai marii ei au fost puşi în lanţuri.

11 С ъщо и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля.

Şi tu te vei îmbăta şi te vei ascunde! Şi tu vei căuta un refugiu în faţa duşmanului!

12 В сичките ти крепости ще бъдат Като смоковници с първозрелите си смокини; Ако се затресат; Ще паднат в устата на ядящия.

Toate fortificaţiile tale sunt ca nişte smochini plini cu cele dintâi roade; dacă sunt scuturate, ele cad în gura celui ce vrea să le mănânce.

13 Е то, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти.

Iată, cei din oştirea ta sunt ca nişte femei în mijlocul tău! Porţile ţării tale sunt larg deschise duşmanilor tăi; focul le-a mistuit zăvoarele.

14 И звади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си, Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ.

Scoate-ţi apă pentru asediu! Întăreşte-ţi fortificaţiile! Frământă lutul! Calcă în picioare mortarul! Pregăteşte cuptorul de cărămidă!

15 Т ам ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца.

Acolo te va mistui focul, iar sabia te va tăia; te va mânca, ca o lăcustă! V-aţi tot înmulţit ca lăcusta Ielek, v-aţi tot înmulţit ca lăcusta Arbe!

16 ( Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) Както изедникът опустоши и отлетя,

Ţi-ai înmulţit negustorii mai mult decât stelele cerului. Ei însă prădează ca lăcusta Ielek şi apoi zboară.

17 Т ака и коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето, бягат, И не се познава мястото гдето бяха.

Voievozii tăi sunt ca lăcusta Arbe, iar scribii tăi ca un roi de lăcuste care se aşază pe ziduri într-o zi răcoroasă, dar care, atunci când răsare soarele, zboară şi nu se mai cunoaşte locul unde au fost.

18 П астирите ти задрямват царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира.

Păstorii tăi au aţipit, împărate al Asiriei, iar nobilii tăi se odihnesc! Poporul tău a fost împrăştiat pe munţi şi nu este nimeni să-i adune!

19 Н яма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?

Nu este alinare pentru rana ta, iar lovitura-ţi este fatală! Toţi cei ce aud veşti despre tine, bat din palme, căci cine nu a fost atins de cruzimea ta fără margini?!“