1 А Иов в отговор рече:

Iov a răspuns:

2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

„Şi azi plângerea mea este amară! În ciuda geamătului meu, mâna Lui mă apasă greu.

3 А х, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

O! de-aş şti unde să-L găsesc, de m-aş putea apropia de locuinţa Lui!

4 И зложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

Mi-aş aduce cauza înaintea Lui, mi-aş umple gura cu dovezi.

5 У знал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

Aş afla ce mi-ar răspunde şi aş înţelege ce mi-ar spune.

6 Щ еше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

Mi se va opune oare cu marea Sa putere ? Nu! El va asculta când Îi vorbesc.

7 Т огава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

Un om drept îşi poate aduce cauza înaintea Lui şi voi fi eliberat pentru totdeauna de Judecătorul meu.

8 О баче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

Dacă m-aş duce spre răsărit, El nu e acolo, dacă aş merge spre apus, nu-L voi găsi.

9 Н аляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

Când El lucrează în nord, nu-L zăresc, când se întoarce spre sud, nu-L pot vedea.

10 З нае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

Dar El ştie calea pe care o urmez; când mă va încerca voi ieşi ca aurul.

11 Н огата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

Piciorul meu a urmat îndeaproape paşii Săi, m-am ţinut de calea Sa, fără să mă abat de pe ea.

12 О т заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

Nu m-am îndepărtat de porunca buzelor Sale. Am adunat cuvintele gurii Sale mai mult decât hrana mea zilnică.

13 Н о Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

Dar El rămâne Acelaşi; cine I se poate împotrivi? El face ce-I doreşte sufletul.

14 З ащото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

El va împlini ce a hotărât pentru mine şi va mai face multe altele.

15 З атова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

De aceea mă înspăimânt înaintea Lui; sunt îngrozit când mă gândesc la toate acestea.

16 З ащото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

Dumnezeu mi-a înfricoşat inima, Cel Atotputernic m-a înspăimântat.

17 Т ъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

Totuşi nu sunt redus la tăcere de întuneric, de întunericul gros care-mi acoperă faţa.