1 А Иов в отговор рече:

Then Job answered and said,

2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

Even to day is my complaint bitter: my stroke is heavier than my groaning.

3 А х, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

Oh that I knew where I might find him! that I might come even to his seat!

4 И зложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

I would order my cause before him, and fill my mouth with arguments.

5 У знал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

I would know the words which he would answer me, and understand what he would say unto me.

6 Щ еше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

Will he plead against me with his great power? No; but he would put strength in me.

7 Т огава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

There the righteous might dispute with him; so should I be delivered for ever from my judge.

8 О баче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

Behold, I go forward, but he is not there; and backward, but I cannot perceive him:

9 Н аляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

On the left hand, where he doth work, but I cannot behold him: he hideth himself on the right hand, that I cannot see him:

10 З нае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

But he knoweth the way that I take: when he hath tried me, I shall come forth as gold.

11 Н огата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

My foot hath held his steps, his way have I kept, and not declined.

12 О т заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

Neither have I gone back from the commandment of his lips; I have esteemed the words of his mouth more than my necessary food.

13 Н о Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

But he is in one mind, and who can turn him? and what his soul desireth, even that he doeth.

14 З ащото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

For he performeth the thing that is appointed for me: and many such things are with him.

15 З атова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

Therefore am I troubled at his presence: when I consider, I am afraid of him.

16 З ащото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

For God maketh my heart soft, and the Almighty troubleth me:

17 Т ъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

Because I was not cut off before the darkness, neither hath he covered the darkness from my face.