1 ( По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

O come, let us sing unto the Lord: let us make a joyful noise to the rock of our salvation.

2 Д а застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

Let us come before his presence with thanksgiving, and make a joyful noise unto him with psalms.

3 З ащото Господ е велик Бог, И велик цар над всички богове.

For the Lord is a great God, and a great King above all gods.

4 В неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

In his hand are the deep places of the earth: the strength of the hills is his also.

5 Н егово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

The sea is his, and he made it: and his hands formed the dry land.

6 Д ойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

O come, let us worship and bow down: let us kneel before the Lord our maker.

7 З ащото Той е наш Бог. И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

For he is our God; and we are the people of his pasture, and the sheep of his hand. To day if ye will hear his voice,

8 Н е закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

Harden not your heart, as in the provocation, and as in the day of temptation in the wilderness:

9 К огато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

When your fathers tempted me, proved me, and saw my work.

10 Ч етиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

Forty years long was I grieved with this generation, and said, It is a people that do err in their heart, and they have not known my ways:

11 З атова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

Unto whom I sware in my wrath that they should not enter into my rest.