1 З ащото сами вие знаете, братя, че нашия достъп при вас не беше напразно;

For yourselves, brethren, know our entrance in unto you, that it was not in vain:

2 н о както бяхме от по напред пострадали и бяхме опозо рени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието Благовевстие всред голяма борба.

But even after that we had suffered before, and were shamefully entreated, as ye know, at Philippi, we were bold in our God to speak unto you the gospel of God with much contention.

3 З ащото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина;

For our exhortation was not of deceit, nor of uncleanness, nor in guile:

4 н о както сме били одобрени, от Бога да ни повери делото на благовестието, така говорим, не като да угождаваме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни

But as we were allowed of God to be put in trust with the gospel, even so we speak; not as pleasing men, but God, which trieth our hearts.

5 З ащото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

For neither at any time used we flattering words, as ye know, nor a cloke of covetousness; God is witness:

6 н ито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

Nor of men sought we glory, neither of you, nor yet of others, when we might have been burdensome, as the apostles of Christ.

7 н о сме били нежни поради вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

But we were gentle among you, even as a nurse cherisheth her children:

8 Т ака, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

So being affectionately desirous of you, we were willing to have imparted unto you, not the gospel of God only, but also our own souls, because ye were dear unto us.

9 З атова Вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.

For ye remember, brethren, our labour and travail: for labouring night and day, because we would not be chargeable unto any of you, we preached unto you the gospel of God.

10 В ие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

Ye are witnesses, and God also, how holily and justly and unblameably we behaved ourselves among you that believe:

11 к ато знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чедата си,

As ye know how we exhorted and comforted and charged every one of you, as a father doth his children,

12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

That ye would walk worthy of God, who hath called you unto his kingdom and glory.

13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

For this cause also thank we God without ceasing, because, when ye received the word of God which ye heard of us, ye received it not as the word of men, but as it is in truth, the word of God, which effectually worketh also in you that believe.

14 З ащото вие, братя, станахте подражатели на Божииите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите сънародници, както и от юдеите;

For ye, brethren, became followers of the churches of God which in Judaea are in Christ Jesus: for ye also have suffered like things of your own countrymen, even as they have of the Jews:

15 к оито и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

Who both killed the Lord Jesus, and their own prophets, and have persecuted us; and they please not God, and are contrary to all men:

16 к ато ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

Forbidding us to speak to the Gentiles that they might be saved, to fill up their sins alway: for the wrath is come upon them to the uttermost.

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за телесно присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

But we, brethren, being taken from you for a short time in presence, not in heart, endeavoured the more abundantly to see your face with great desire.

18 З ащото поискахте да дойдем при вас (поне аз Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

Wherefore we would have come unto you, even I Paul, once and again; but Satan hindered us.

19 П онеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при неговото пришествие?

For what is our hope, or joy, or crown of rejoicing? Are not even ye in the presence of our Lord Jesus Christ at his coming?

20 З ащото вие сте нашата слава и радост.

For ye are our glory and joy.