1 А з съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

I Am the man that hath seen affliction by the rod of his wrath.

2 Т ой ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

He hath led me, and brought me into darkness, but not into light.

3 Н авярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

Surely against me is he turned; he turneth his hand against me all the day.

4 З астари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

My flesh and my skin hath he made old; he hath broken my bones.

5 И здигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.

He hath builded against me, and compassed me with gall and travail.

6 Т ури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

He hath set me in dark places, as they that be dead of old.

7 О бгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.

He hath hedged me about, that I cannot get out: he hath made my chain heavy.

8 О ще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

Also when I cry and shout, he shutteth out my prayer.

9 О гради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

He hath inclosed my ways with hewn stone, he hath made my paths crooked.

10 С тана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

He was unto me as a bear lying in wait, and as a lion in secret places.

11 О тби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.

He hath turned aside my ways, and pulled me in pieces: he hath made me desolate.

12 З апъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.

He hath bent his bow, and set me as a mark for the arrow.

13 З аби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

He hath caused the arrows of his quiver to enter into my reins.

14 С танах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

I was a derision to all my people; and their song all the day.

15 Н асити ме с горчивини, опи ме с пелин.

He hath filled me with bitterness, he hath made me drunken with wormwood.

16 П ри това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

He hath also broken my teeth with gravel stones, he hath covered me with ashes.

17 О тблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

And thou hast removed my soul far off from peace: I forgat prosperity.

18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

And I said, My strength and my hope is perished from the Lord:

19 П омни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

Remembering mine affliction and my misery, the wormwood and the gall.

20 Д ушата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

My soul hath them still in remembrance, and is humbled in me.

21 О баче това си наумявам, поради което имам и надежда;

This I recall to my mind, therefore have I hope.

22 Ч е по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

It is of the Lord 's mercies that we are not consumed, because his compassions fail not.

23 Т е се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

They are new every morning: great is thy faithfulness.

24 Г оспод е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.

The Lord is my portion, saith my soul; therefore will I hope in him.

25 Б лаг е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.

The Lord is good unto them that wait for him, to the soul that seeketh him.

26 Д обро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.

It is good that a man should both hope and quietly wait for the salvation of the Lord.

27 Д обро е за човека да носи хомот в младостта си.

It is good for a man that he bear the yoke in his youth.

28 Н ека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

He sitteth alone and keepeth silence, because he hath borne it upon him.

29 Н ека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

He putteth his mouth in the dust; if so be there may be hope.

30 Н ека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

He giveth his cheek to him that smiteth him: he is filled full with reproach.

31 З ащото Господ не отхвърля до века.

For the Lord will not cast off for ever:

32 П онеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

But though he cause grief, yet will he have compassion according to the multitude of his mercies.

33 З ащото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

For he doth not afflict willingly nor grieve the children of men.

34 Д а се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

To crush under his feet all the prisoners of the earth.

35 Д а се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,

To turn aside the right of a man before the face of the most High,

36 Д а се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

To subvert a man in his cause, the Lord approveth not.

37 К ой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

Who is he that saith, and it cometh to pass, when the Lord commandeth it not?

38 И з устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

Out of the mouth of the most High proceedeth not evil and good?

39 З ащо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

Wherefore doth a living man complain, a man for the punishment of his sins?

40 Н ека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

Let us search and try our ways, and turn again to the Lord.

41 Н ека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:

Let us lift up our heart with our hands unto God in the heavens.

42 С ъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

We have transgressed and have rebelled: thou hast not pardoned.

43 П окрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

Thou hast covered with anger, and persecuted us: thou hast slain, thou hast not pitied.

44 П окрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

Thou hast covered thyself with a cloud, that our prayer should not pass through.

45 Н аправил си ни като помия и смет всред племената.

Thou hast made us as the offscouring and refuse in the midst of the people.

46 В сичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

All our enemies have opened their mouths against us.

47 С трах и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

Fear and a snare is come upon us, desolation and destruction.

48 В одни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

Mine eye runneth down with rivers of water for the destruction of the daughter of my people.

49 О кото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.

Mine eye trickleth down, and ceaseth not, without any intermission.

50 Д окато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

Till the Lord look down, and behold from heaven.

51 О кото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

Mine eye affecteth mine heart because of all the daughters of my city.

52 О ния, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

Mine enemies chased me sore, like a bird, without cause.

53 О тнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

They have cut off my life in the dungeon, and cast a stone upon me.

54 В оди стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

Waters flowed over mine head; then I said, I am cut off.

55 П ризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

I called upon thy name, O Lord, out of the low dungeon.

56 Т и чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

Thou hast heard my voice: hide not thine ear at my breathing, at my cry.

57 П риближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.

Thou drewest near in the day that I called upon thee: thou saidst, Fear not.

58 З астъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

O Lord, thou hast pleaded the causes of my soul; thou hast redeemed my life.

59 В идял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

O Lord, thou hast seen my wrong: judge thou my cause.

60 В идял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

Thou hast seen all their vengeance and all their imaginations against me.

61 Т и си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

Thou hast heard their reproach, O Lord, and all their imaginations against me;

62 Д умите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.

The lips of those that rose up against me, and their device against me all the day.

63 В иж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

Behold their sitting down, and their rising up; I am their musick.

64 Щ е им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

Render unto them a recompence, O Lord, according to the work of their hands.

65 Щ е им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

Give them sorrow of heart, thy curse unto them.

66 Щ е ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

Persecute and destroy them in anger from under the heavens of the Lord.