1 Д умите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим: -

The words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem.

2 С уета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

Vanity of vanities, saith the Preacher, vanity of vanities; all is vanity.

3 К аква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?

What profit hath a man of all his labour which he taketh under the sun?

4 Е дно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

One generation passeth away, and another generation cometh: but the earth abideth for ever.

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.

The sun also ariseth, and the sun goeth down, and hasteth to his place where he arose.

6 В ятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

The wind goeth toward the south, and turneth about unto the north; it whirleth about continually, and the wind returneth again according to his circuits.

7 В сичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.

All the rivers run into the sea; yet the sea is not full; unto the place from whence the rivers come, thither they return again.

8 В сичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.

All things are full of labour; man cannot utter it: the eye is not satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

The thing that hath been, it is that which shall be; and that which is done is that which shall be done: and there is no new thing under the sun.

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

Is there any thing whereof it may be said, See, this is new? it hath been already of old time, which was before us.

11 Н е се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.

There is no remembrance of former things; neither shall there be any remembrance of things that are to come with those that shall come after.

12 А з проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

I the Preacher was king over Israel in Jerusalem.

13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.

And I gave my heart to seek and search out by wisdom concerning all things that are done under heaven: this sore travail hath God given to the sons of man to be exercised therewith.

14 В идях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

I have seen all the works that are done under the sun; and, behold, all is vanity and vexation of spirit.

15 К ривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

That which is crooked cannot be made straight: and that which is wanting cannot be numbered.

16 А з се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

I communed with mine own heart, saying, Lo, I am come to great estate, and have gotten more wisdom than all they that have been before me in Jerusalem: yea, my heart had great experience of wisdom and knowledge.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

And I gave my heart to know wisdom, and to know madness and folly: I perceived that this also is vexation of spirit.

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

For in much wisdom is much grief: and he that increaseth knowledge increaseth sorrow.