1 Б ивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

Be ye followers of me, even as I also am of Christ.

2 А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

Now I praise you, brethren, that ye remember me in all things, and keep the ordinances, as I delivered them to you.

3 Н о желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.

But I would have you know, that the head of every man is Christ; and the head of the woman is the man; and the head of Christ is God.

4 В секи мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

Every man praying or prophesying, having his head covered, dishonoureth his head.

5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

But every woman that prayeth or prophesieth with her head uncovered dishonoureth her head: for that is even all one as if she were shaven.

6 З ащото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.

For if the woman be not covered, let her also be shorn: but if it be a shame for a woman to be shorn or shaven, let her be covered.

7 З ащото мъжът не трябва да си покрива си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

For a man indeed ought not to cover his head, forasmuch as he is the image and glory of God: but the woman is the glory of the man.

8 ( Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

For the man is not of the woman: but the woman of the man.

9 п онеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

Neither was the man created for the woman; but the woman for the man.

10 З атова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.

For this cause ought the woman to have power on her head because of the angels.

11 ( Обаче, нито жената е без мъжа, нита мъжът без жената, в Господа;

Nevertheless neither is the man without the woman, neither the woman without the man, in the Lord.

12 з ащото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

For as the woman is of the man, even so is the man also by the woman; but all things of God.

13 С ами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

Judge in yourselves: is it comely that a woman pray unto God uncovered?

14 Н е учи ли и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

Doth not even nature itself teach you, that, if a man have long hair, it is a shame unto him?

15 н о, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

But if a woman have long hair, it is a glory to her: for her hair is given her for a covering.

16 Н о, ако някой мисли да се препира за това,

But if any man seem to be contentious, we have no such custom, neither the churches of God.

17 А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

Now in this that I declare unto you I praise you not, that ye come together not for the better, but for the worse.

18 З ащото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

For first of all, when ye come together in the church, I hear that there be divisions among you; and I partly believe it.

19 з ащото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са удобрените помежду ви);

For there must be also heresies among you, that they which are approved may be made manifest among you.

20 п рочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

When ye come together therefore into one place, this is not to eat the Lord's supper.

21 з ащото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.

For in eating every one taketh before other his own supper: and one is hungry, and another is drunken.

22 Щ о! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалявам.

What? have ye not houses to eat and to drink in? or despise ye the church of God, and shame them that have not? what shall I say to you? shall I praise you in this? I praise you not.

23 З ащото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

For I have received of the Lord that which also I delivered unto you, that the Lord Jesus the same night in which he was betrayed took bread:

24 и , като благодари, разчупи и рече: Това е Моето Тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоменание.

And when he had given thanks, he brake it, and said, Take, eat: this is my body, which is broken for you: this do in remembrance of me.

25 Т ака взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.

After the same manner also he took the cup, when he had supped, saying, this cup is the new testament in my blood: this do ye, as oft as ye drink it, in remembrance of me.

26 З ащото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

For as often as ye eat this bread, and drink this cup, ye do shew the Lord's death till he come.

27 З атова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

Wherefore whosoever shall eat this bread, and drink this cup of the Lord, unworthily, shall be guilty of the body and blood of the Lord.

28 Н о да изпитва човек себе си, и така да от хляба и да пие от чашата;

But let a man examine himself, and so let him eat of that bread, and drink of that cup.

29 з ащото, който яде и пие без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

For he that eateth and drinketh unworthily, eateth and drinketh damnation to himself, not discerning the Lord's body.

30 П о тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

For this cause many are weak and sickly among you, and many sleep.

31 Н о, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени заедно със света.

For if we would judge ourselves, we should not be judged.

32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

But when we are judged, we are chastened of the Lord, that we should not be condemned with the world.

33 З атова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

Wherefore, my brethren, when ye come together to eat, tarry one for another.

34 А ко някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

And if any man hunger, let him eat at home; that ye come not together unto condemnation. And the rest will I set in order when I come.