1 П рочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

When therefore the Lord knew how the Pharisees had heard that Jesus made and baptized more disciples than John,

2 ( не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

(Though Jesus himself baptized not, but his disciples,)

3 н апусна Юдея и отиде пак в Галилея.

He left Judaea, and departed again into Galilee.

4 И трябваше да мине през Самария.

And he must needs go through Samaria.

5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

Then cometh he to a city of Samaria, which is called Sychar, near to the parcel of ground that Jacob gave to his son Joseph.

6 Т ам беше Яковият кладенец Гръцки: Извор.>. Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

Now Jacob's well was there. Jesus therefore, being wearied with his journey, sat thus on the well: and it was about the sixth hour.

7 Д охожда една самарянка да си начерпи вода. Казва - Исус: Дай Ми да пия.

There cometh a woman of Samaria to draw water: Jesus saith unto her, Give me to drink.

8 ( Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

(For his disciples were gone away unto the city to buy meat.)

9 В прочем, самарянката Му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

Then saith the woman of Samaria unto him, How is it that thou, being a Jew, askest drink of me, which am a woman of Samaria? for the Jews have no dealings with the Samaritans.

10 И сус в отговор - каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?

Jesus answered and said unto her, If thou knewest the gift of God, and who it is that saith to thee, Give me to drink; thou wouldest have asked of him, and he would have given thee living water.

11 К азва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

The woman saith unto him, Sir, thou hast nothing to draw with, and the well is deep: from whence then hast thou that living water?

12 Н има си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

Art thou greater than our father Jacob, which gave us the well, and drank thereof himself, and his children, and his cattle?

13 И сус в отговор - каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

Jesus answered and said unto her, Whosoever drinketh of this water shall thirst again:

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

But whosoever drinketh of the water that I shall give him shall never thirst; but the water that I shall give him shall be in him a well of water springing up into everlasting life.

15 К азва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

The woman saith unto him, Sir, give me this water, that I thirst not, neither come hither to draw.

16 К азва - Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

Jesus saith unto her, Go, call thy husband, and come hither.

17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва - Исус: Право каза, че нямаш мъж;

The woman answered and said, I have no husband. Jesus said unto her, Thou hast well said, I have no husband:

18 з ащото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

For thou hast had five husbands; and he whom thou now hast is not thy husband: in that saidst thou truly.

19 К азва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

The woman saith unto him, Sir, I perceive that thou art a prophet.

20 Н ашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

Our fathers worshipped in this mountain; and ye say, that in Jerusalem is the place where men ought to worship.

21 К азва - Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

Jesus saith unto her, Woman, believe me, the hour cometh, when ye shall neither in this mountain, nor yet at Jerusalem, worship the Father.

22 В ие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме не онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

Ye worship ye know not what: we know what we worship: for salvation is of the Jews.

23 Н о иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

But the hour cometh, and now is, when the true worshippers shall worship the Father in spirit and in truth: for the Father seeketh such to worship him.

24 Б ог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

God is a Spirit: and they that worship him must worship him in spirit and in truth.

25 К азва му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

The woman saith unto him, I know that Messias cometh, which is called Christ: when he is come, he will tell us all things.

26 К азва - Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

Jesus saith unto her, I that speak unto thee am he.

27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

And upon this came his disciples, and marvelled that he talked with the woman: yet no man said, What seekest thou? or, Why talkest thou with her?

28 Т огава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

The woman then left her waterpot, and went her way into the city, and saith to the men,

29 Д ойдете да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

Come, see a man, which told me all things that ever I did: is not this the Christ?

30 Т е излязоха от града и отиваха към Него.

Then they went out of the city, and came unto him.

31 М ежду това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.

In the mean while his disciples prayed him, saying, Master, eat.

32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

But he said unto them, I have meat to eat that ye know not of.

33 З атова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

Therefore said the disciples one to another, Hath any man brought him ought to eat?

34 К аза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

Jesus saith unto them, My meat is to do the will of him that sent me, and to finish his work.

35 Н е казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

Say not ye, There are yet four months, and then cometh harvest? behold, I say unto you, Lift up your eyes, and look on the fields; for they are white already to harvest.

36 К ойто жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радвате заедно и който сее и който жъне.

And he that reapeth receiveth wages, and gathereth fruit unto life eternal: that both he that soweth and he that reapeth may rejoice together.

37 З ащото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

And herein is that saying true, One soweth, and another reapeth.

38 А з ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

I sent you to reap that whereon ye bestowed no labour: other men laboured, and ye are entered into their labours.

39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

And many of the Samaritans of that city believed on him for the saying of the woman, which testified, He told me all that ever I did.

40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

So when the Samaritans were come unto him, they besought him that he would tarry with them: and he abode there two days.

41 И още мнозина повярваха поради неговото учение;

And many more believed because of his own word;

42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че той е наистина Спасителят на света.

And said unto the woman, Now we believe, not because of thy saying: for we have heard him ourselves, and know that this is indeed the Christ, the Saviour of the world.

43 С лед два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея.

Now after two days he departed thence, and went into Galilee.

44 З ащото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

For Jesus himself testified, that a prophet hath no honour in his own country.

45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

Then when he was come into Galilee, the Galilaeans received him, having seen all the things that he did at Jerusalem at the feast: for they also went unto the feast.

46 П рочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чиито син бе болен в Капериаум.

So Jesus came again into Cana of Galilee, where he made the water wine. And there was a certain nobleman, whose son was sick at Capernaum.

47 Т ой, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

When he heard that Jesus was come out of Judaea into Galilee, he went unto him, and besought him that he would come down, and heal his son: for he was at the point of death.

48 Т огава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

Then said Jesus unto him, Except ye see signs and wonders, ye will not believe.

49 Ц арският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

The nobleman saith unto him, Sir, come down ere my child die.

50 К аза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

Jesus saith unto him, Go thy way; thy son liveth. And the man believed the word that Jesus had spoken unto him, and he went his way.

51 И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

And as he was now going down, his servants met him, and told him, saying, Thy son liveth.

52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

Then enquired he of them the hour when he began to amend. And they said unto him, Yesterday at the seventh hour the fever left him.

53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целия му дом.

So the father knew that it was at the same hour, in the which Jesus said unto him, Thy son liveth: and himself believed, and his whole house.

54 Т ова второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

This is again the second miracle that Jesus did, when he was come out of Judaea into Galilee.