1 Н аправих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

I made a covenant with mine eyes; why then should I think upon a maid?

2 З ащото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

For what portion of God is there from above? and what inheritance of the Almighty from on high?

3 Н е е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Is not destruction to the wicked? and a strange punishment to the workers of iniquity?

4 Н е вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Doth not he see my ways, and count all my steps?

5 А ко съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

If I have walked with vanity, or if my foot hath hasted to deceit;

6 ( Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

Let me be weighed in an even balance that God may know mine integrity.

7 А ко се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

If my step hath turned out of the way, and mine heart walked after mine eyes, and if any blot hath cleaved to mine hands;

8 Т о нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

Then let me sow, and let another eat; yea, let my offspring be rooted out.

9 А ко се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

If mine heart have been deceived by a woman, or if I have laid wait at my neighbour's door;

10 Т о нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

Then let my wife grind unto another, and let others bow down upon her.

11 З ащото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

For this is an heinous crime; yea, it is an iniquity to be punished by the judges.

12 П онеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

For it is a fire that consumeth to destruction, and would root out all mine increase.

13 А ко съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

If I did despise the cause of my manservant or of my maidservant, when they contended with me;

14 Т о какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

What then shall I do when God riseth up? and when he visiteth, what shall I answer him?

15 О ня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Did not he that made me in the womb make him? and did not one fashion us in the womb?

16 А ко съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

If I have withheld the poor from their desire, or have caused the eyes of the widow to fail;

17 И ли съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

Or have eaten my morsel myself alone, and the fatherless hath not eaten thereof;

18 ( Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

(For from my youth he was brought up with me, as with a father, and I have guided her from my mother's womb;)

19 А ко съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

If I have seen any perish for want of clothing, or any poor without covering;

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

If his loins have not blessed me, and if he were not warmed with the fleece of my sheep;

21 А ко съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

If I have lifted up my hand against the fatherless, when I saw my help in the gate:

22 Т о да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

Then let mine arm fall from my shoulder blade, and mine arm be broken from the bone.

23 З ащото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

For destruction from God was a terror to me, and by reason of his highness I could not endure.

24 А ко съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

If I have made gold my hope, or have said to the fine gold, Thou art my confidence;

25 А ко съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

If I rejoice because my wealth was great, and because mine hand had gotten much;

26 А ко, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

If I beheld the sun when it shined, or the moon walking in brightness;

27 С е е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

And my heart hath been secretly enticed, or my mouth hath kissed my hand:

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

This also were an iniquity to be punished by the judge: for I should have denied the God that is above.

29 А ко съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

If I rejoice at the destruction of him that hated me, or lifted up myself when evil found him:

30 ( Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия); -

Neither have I suffered my mouth to sin by wishing a curse to his soul.

31 А ко хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

If the men of my tabernacle said not, Oh that we had of his flesh! we cannot be satisfied.

32 ( Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

The stranger did not lodge in the street: but I opened my doors to the traveller.

33 А ко съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

If I covered my transgressions as Adam, by hiding mine iniquity in my bosom:

34 П онеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

Did I fear a great multitude, or did the contempt of families terrify me, that I kept silence, and went not out of the door?

35 ( О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

Oh that one would hear me! behold, my desire is, that the Almighty would answer me, and that mine adversary had written a book.

36 Е то, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Surely I would take it upon my shoulder, and bind it as a crown to me.

37 Щ ях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

I would declare unto him the number of my steps; as a prince would I go near unto him.

38 А ко нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

If my land cry against me, or that the furrows likewise thereof complain;

39 А ко съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

If I have eaten the fruits thereof without money, or have caused the owners thereof to lose their life:

40 Т огава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

Let thistles grow instead of wheat, and cockle instead of barley. The words of Job are ended.