1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

Now before the feast of the passover, when Jesus knew that his hour was come that he should depart out of this world unto the Father, having loved his own which were in the world, he loved them unto the end.

2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

And supper being ended, the devil having now put into the heart of Judas Iscariot, Simon's son, to betray him;

3 к ато знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

Jesus knowing that the Father had given all things into his hands, and that he was come from God, and went to God;

4 с тана от вечерята, сложи мантията Си Гръцки: Дрехите си.>, взе престилка и се препаса.

He riseth from supper, and laid aside his garments; and took a towel, and girded himself.

5 П осле наля вода в омивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

After that he poureth water into a bason, and began to wash the disciples' feet, and to wipe them with the towel wherewith he was girded.

6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми омиеш нозете?

Then cometh he to Simon Peter: and Peter saith unto him, Lord, dost thou wash my feet?

7 И сус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

Jesus answered and said unto him, What I do thou knowest not now; but thou shalt know hereafter.

8 П етър Му каза: Ти няма да омиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те омия нямаш дял с Мене.

Peter saith unto him, Thou shalt never wash my feet. Jesus answered him, If I wash thee not, thou hast no part with me.

9 С имон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

Simon Peter saith unto him, Lord, not my feet only, but also my hands and my head.

10 И сус му казва: Който се е окъпал няма нужда да омие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

Jesus saith to him, He that is washed needeth not save to wash his feet, but is clean every whit: and ye are clean, but not all.

11 З ащото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

For he knew who should betray him; therefore said he, Ye are not all clean.

12 А като оми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

So after he had washed their feet, and had taken his garments, and was set down again, he said unto them, Know ye what I have done to you?

13 В ие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

Ye call me Master and Lord: and ye say well; for so I am.

14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви омих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

If I then, your Lord and Master, have washed your feet; ye also ought to wash one another's feet.

15 " Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":

For I have given you an example, that ye should do as I have done to you.

16 И стина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

Verily, verily, I say unto you, The servant is not greater than his lord; neither he that is sent greater than he that sent him.

17 К ато знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

If ye know these things, happy are ye if ye do them.

18 Н е говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: +Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене.

I speak not of you all: I know whom I have chosen: but that the scripture may be fulfilled, He that eateth bread with me hath lifted up his heel against me.

19 О тсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох.

Now I tell you before it come, that, when it is come to pass, ye may believe that I am he.

20 И стина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

Verily, verily, I say unto you, He that receiveth whomsoever I send receiveth me; and he that receiveth me receiveth him that sent me.

21 К ато рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

When Jesus had thus said, he was troubled in spirit, and testified, and said, Verily, verily, I say unto you, that one of you shall betray me.

22 У чениците се спогледваха помежду си, недоумявайки за кого говори.

Then the disciples looked one on another, doubting of whom he spake.

23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

Now there was leaning on Jesus' bosom one of his disciples, whom Jesus loved.

24 З атова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори.

Simon Peter therefore beckoned to him, that he should ask who it should be of whom he spake.

25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?

He then lying on Jesus' breast saith unto him, Lord, who is it?

26 И сус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

Jesus answered, He it is, to whom I shall give a sop, when I have dipped it. And when he had dipped the sop, he gave it to Judas Iscariot, the son of Simon.

27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

And after the sop Satan entered into him. Then said Jesus unto him, That thou doest, do quickly.

28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това;

Now no man at the table knew for what intent he spake this unto him.

29 з ащото някои мислеха, понеже Юда държеше касата Гръцки: Торбичката или, кутийката.>, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

For some of them thought, because Judas had the bag, that Jesus had said unto him, Buy those things that we have need of against the feast; or, that he should give something to the poor.

30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

He then having received the sop went immediately out: and it was night.

31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

Therefore, when he was gone out, Jesus said, Now is the Son of man glorified, and God is glorified in him.

32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

If God be glorified in him, God shall also glorify him in himself, and shall straightway glorify him.

33 Д ечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.

Little children, yet a little while I am with you. Ye shall seek me: and as I said unto the Jews, Whither I go, ye cannot come; so now I say to you.

34 Н ова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

A new commandment I give unto you, That ye love one another; as I have loved you, that ye also love one another.

35 П о това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

By this shall all men know that ye are my disciples, if ye have love one to another.

36 С имон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

Simon Peter said unto him, Lord, whither goest thou? Jesus answered him, Whither I go, thou canst not follow me now; but thou shalt follow me afterwards.

37 П етър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

Peter said unto him, Lord, why cannot I follow thee now? I will lay down my life for thy sake.

38 И сус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене. ГЛАВА 14

Jesus answered him, Wilt thou lay down thy life for my sake? Verily, verily, I say unto thee, The cock shall not crow, till thou hast denied me thrice.