1 Т ака всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

Let a man so account of us, as of the ministers of Christ, and stewards of the mysteries of God.

2 П ри туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.

Moreover it is required in stewards, that a man be found faithful.

3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.

But with me it is a very small thing that I should be judged of you, or of man's judgment: yea, I judge not mine own self.

4 З ащото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

For I know nothing by myself; yet am I not hereby justified: but he that judgeth me is the Lord.

5 З атова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.

Therefore judge nothing before the time, until the Lord come, who both will bring to light the hidden things of darkness, and will make manifest the counsels of the hearts: and then shall every man have praise of God.

6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

And these things, brethren, I have in a figure transferred to myself and to Apollos for your sakes; that ye might learn in us not to think of men above that which is written, that no one of you be puffed up for one against another.

7 З ащото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

For who maketh thee to differ from another? and what hast thou that thou didst not receive? now if thou didst receive it, why dost thou glory, as if thou hadst not received it?

8 С ити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;

Now ye are full, now ye are rich, ye have reigned as kings without us: and I would to God ye did reign, that we also might reign with you.

9 з ащото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;

For I think that God hath set forth us the apostles last, as it were appointed to death: for we are made a spectacle unto the world, and to angels, and to men.

10 н ие безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

We are fools for Christ's sake, but ye are wise in Christ; we are weak, but ye are strong; ye are honourable, but we are despised.

11 Н ие до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме.

Even unto this present hour we both hunger, and thirst, and are naked, and are buffeted, and have no certain dwellingplace;

12 т рудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;

And labour, working with our own hands: being reviled, we bless; being persecuted, we suffer it:

13 к ато ни злепоставят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

Being defamed, we intreat: we are made as the filth of the world, and are the offscouring of all things unto this day.

14 Н е пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.

I write not these things to shame you, but as my beloved sons I warn you.

15 З ащото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

For though ye have ten thousand instructers in Christ, yet have ye not many fathers: for in Christ Jesus I have begotten you through the gospel.

16 З атова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

Wherefore I beseech you, be ye followers of me.

17 П о тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква.

For this cause have I sent unto you Timotheus, who is my beloved son, and faithful in the Lord, who shall bring you into remembrance of my ways which be in Christ, as I teach every where in every church.

18 Н о някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

Now some are puffed up, as though I would not come to you.

19 Н о, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

But I will come to you shortly, if the Lord will, and will know, not the speech of them which are puffed up, but the power.

20 З ащото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

For the kingdom of God is not in word, but in power.

21 Щ о искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?

What will ye? shall I come unto you with a rod, or in love, and in the spirit of meekness?