1 Т ака всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.
Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.
2 П ри туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.
При туй, което тук се изисква от настойниците е, <всеки> да се намери верен.
3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.
А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки <съд;> даже аз не съдя сам себе си.
4 З ащото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
5 З атова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.
Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи <подобаващата> нему похвала от Бога.
6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не <престъпвате> границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
7 З ащото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
Защото, кой те прави да се отличаваш <от другиго?> И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
8 С ити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате <и то> без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
9 з ащото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;
защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;
10 н ие безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.
ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.
11 Н ие до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме.
Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,
12 т рудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;
трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;
13 к ато ни злепоставят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.
като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.
14 Н е пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.
Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.
15 З ащото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.
Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.
16 З атова ви се моля, бъдете подражатели на мене.
Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.
17 П о тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква.
По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива <пътища>, каквито получавам навсякъде във всяка църква.
18 Н о някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.
Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.
19 Н о, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.
Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.
20 З ащото Божието царство не се състои в думи, а в сила.
Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.
21 Щ о искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?
Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?