1 Т огава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

2 Т оже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

3 М алко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

5 В одите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

6 П осле, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.

и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.

8 Т огава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

9 Н о гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе <още> по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, <имаше> в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

12 С лед това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

В шестстотин и първата година <на Ноевия живот>, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

А на двадесет и седмия ден от втория месец земята <съвършено> изсъхна.

15 Т огава говори Бог на Ноя, казвайки:

Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

16 И злез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

17 И зведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе,- птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

18 Н ой излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

19 и злязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.

излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.

20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;

И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;

21 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.

и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.

22 Д огде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.