Софоний 2 ~ Софоний 2

picture

1 И зпитайте себе си, да! изпитайте, Народе безсрамни,

Изпитайте себе си, да! изпитайте, Народе безсрамни,

2 П реди да произведе указът действието си, - (Денят минава като плява, - Преди да ви сполети лютият гняв Господен, Преди да ви постигне денят на гнева Господен.

Преди да влезе указът <в сила>, - (Денят минава като плява,) - Преди да ви сполети лютия гняв Господен, Преди да ви постигне денят на гнева Господен.

3 Т ърсете Господа, всички кротки на земята, Които извършвате съдбите му; Търсете правда, търсете кротост, Негли бъдете покрити в деня на гнева Господен.

Търсете Господа, всички кротки на земята, Които извършвате съдбите Му; Търсете правда, търсете кротост, Негли бъдете покрити в деня на гнева Господен.

4 З ащото Газа ще бъде оставена, И Аскалон ще бъде запустен; Ще изгонят Азот на пладне, И Акарон ще се изкорени.

Защото Газа ще бъде оставена, И Аскалон ще бъде запустен; Ще изгонят Азот на пладне, И Акарон ще се изкорени.

5 Г орко на жителите на морските брегове, На Херетцкия народ! Словото Господне е против вас; И тебе, Ханаане, Филистимска земльо, Ще те погубя, та да няма у тебе жители.

Горко на жителите на морските брегове, На Херетцкия народ! Словото Господно е против вас; И тебе, Ханаане, Филистимска земльо, Ще те погубя, та да няма <у тебе> жители.

6 И морският бряг ще бъде селище с кладенци за овчари И огради за стада.

И морският бряг ще бъде селище с кладенци за овчари И огради за стада.

7 И това крайморие ще бъде за останалите от Юдовия дом; Там ще пасат стадата си; В къщите на Аскалон ще лежат вечер; Защото Господ техният Бог ще ги посети И ще ги върне от плена им.

И <това> крайморие ще бъде за останалите от Юдовия дом; Там ще пасат <стадата си>; В къщите на Аскалон ще лежат вечер; Защото Господ техният Бог ще ги посети И ще ги върне от плена им.

8 Ч ух хулата на Моава, И укорите на Амонците, С които хулеха людете ми И горделиво нарушиха границата им.

Чух хулата на Моава, И укорите на амонците, С които хулеха людете Ми И горделиво нарушиха границата им.

9 З а това, заклевам се в живота си, казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Моав непременно ще бъде като Содом, И Амонците като Гомор, Място завладяно от коприви и солници, - вечна пустота; Останалите от людете ми ще ги оберат, И оцелелите от народа ми ще ги наследят.

Затова <заклевам се> в живота Си казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Моав непременно ще бъде като Содом, И амонците като Гомор, Място завладяно от коприви и солници, - вечна пустота; Останалите от людете Ми ще ги оберат, И оцелелите от народа Ми ще ги наследят.

10 Т ова ще им стане поради гордостта им, Защото укориха людете на Господа на Силите, И се надигнаха против тях.

Това ще им стане поради гордостта им, Защото укориха людете на Господа на Силите И се надигаха против тях.

11 Г оспод ще бъде страшен за тях, Защото ще изнури всичките земни богове; И всичките острови на народите Ще му се кланят, всеки от мястото си.

Господ ще бъде страшен за тях, Защото ще изнури всичките земни богове; И всичките острови на народите Ще Му се кланят, всеки от мястото си.

12 И вие, Етиопяни, Вие ще бъдете убити с меча Ми.

И вие, етиопяни, Вие ще бъдете убити с меча Ми.

13 Т ой ще простре ръката си против север И ще погуби Асирия; Ще обърне Ниневия на пустота, На място безводно като пустинята.

Той ще простре ръката Си против север И ще погуби Асир Ще обърне Ниневия на пустота, На място безводно като пустинята.

14 Ч ерди ще лежат всред нея, Всякакъв вид животни; Пеликанът и ежът ще обитават в капителите й; Гласът им ще екне в прозорците; Пустота ще има в праговете, Защото той ще я лиши от кедровите изделия.

Черди ще лежат всред нея, Всякакъв вид животни; Пеликанът и ежът ще обитават в капителите й; Гласът им ще екне в прозорците; Пустота ще има в праговете, Защото Той ще я лиши от кедровите <изделия>.

15 Т оя е веселещия се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си - Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си.

Тоя е веселещият се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си.