1 И зпитайте себе си, да! изпитайте, Народе безсрамни,

Bend yourselves, yea, bend ye, O nation not desired,

2 П реди да произведе указът действието си, - (Денят минава като плява, - Преди да ви сполети лютият гняв Господен, Преди да ви постигне денят на гнева Господен.

Before the bringing forth of a statute, As chaff hath the day passed on, While yet not come in upon you doth the heat of the anger of Jehovah, While yet not come in upon you doth a day of the anger of Jehovah,

3 Т ърсете Господа, всички кротки на земята, Които извършвате съдбите му; Търсете правда, търсете кротост, Негли бъдете покрити в деня на гнева Господен.

Seek Jehovah, all ye humble of the land, Who His judgment have done, Seek ye righteousness, seek humility, It may be ye are hidden in a day of the anger of Jehovah.

4 З ащото Газа ще бъде оставена, И Аскалон ще бъде запустен; Ще изгонят Азот на пладне, И Акарон ще се изкорени.

For Gaza is forsaken, And Ashkelon for a desolation, Ashdod! at noon they do cast her forth, And Ekron is rooted up.

5 Г орко на жителите на морските брегове, На Херетцкия народ! Словото Господне е против вас; И тебе, Ханаане, Филистимска земльо, Ще те погубя, та да няма у тебе жители.

Ho! O inhabitants of the sea-coast, Nation of the Cherethites, A word of Jehovah against you, Canaan, land of the Philistines, And I have destroyed thee without an inhabitant.

6 И морският бряг ще бъде селище с кладенци за овчари И огради за стада.

And the sea-coast hath been habitations, Cottages shepherds, and folds a flock.

7 И това крайморие ще бъде за останалите от Юдовия дом; Там ще пасат стадата си; В къщите на Аскалон ще лежат вечер; Защото Господ техният Бог ще ги посети И ще ги върне от плена им.

And the coast hath been for the remnant of the house of Judah, By them they have pleasure, In houses of Ashkelon at even they lie down, For inspect them doth Jehovah their God, And He hath turned back their captivity.

8 Ч ух хулата на Моава, И укорите на Амонците, С които хулеха людете ми И горделиво нарушиха границата им.

I have heard the reproach of Moab, And the revilings of the sons of Ammon, Wherewith they reproached My people, And magnify against their border.

9 З а това, заклевам се в живота си, казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Моав непременно ще бъде като Содом, И Амонците като Гомор, Място завладяно от коприви и солници, - вечна пустота; Останалите от людете ми ще ги оберат, И оцелелите от народа ми ще ги наследят.

Therefore, I live, An affirmation of Jehovah of Hosts, God of Israel, Surely, Moab is as Sodom, And the sons of Ammon as Gomorrah, An overrunning of nettles and salt-pits, And a desolation -- unto the age. A residue of My people do seize them, And a remnant of My nation inherit them.

10 Т ова ще им стане поради гордостта им, Защото укориха людете на Господа на Силите, И се надигнаха против тях.

This to them for their arrogancy, Because they have reproached, And they magnify against the people of Jehovah of Hosts.

11 Г оспод ще бъде страшен за тях, Защото ще изнури всичките земни богове; И всичките острови на народите Ще му се кланят, всеки от мястото си.

Fearful Jehovah against them, For He made bare all gods of the land, And bow themselves to Him, each from his place, Do all islanders of the nations.

12 И вие, Етиопяни, Вие ще бъдете убити с меча Ми.

Also ye, O Cushim, pierced of My sword they.

13 Т ой ще простре ръката си против север И ще погуби Асирия; Ще обърне Ниневия на пустота, На място безводно като пустинята.

And He stretcheth His hand against the north, And doth destroy Asshur, And he setteth Nineveh for a desolation, A dry land like a wilderness.

14 Ч ерди ще лежат всред нея, Всякакъв вид животни; Пеликанът и ежът ще обитават в капителите й; Гласът им ще екне в прозорците; Пустота ще има в праговете, Защото той ще я лиши от кедровите изделия.

And crouched in her midst have droves, Every beast of the nation, Both pelican and hedge-hog in her knobs lodge, A voice doth sing at the window, `Destruction at the threshold, For the cedar-work is exposed.'

15 Т оя е веселещия се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си - Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си.

This the exulting city that is dwelling confidently, That is saying in her heart, `I, and beside me there is none,' How hath she been for a desolation, A crouching-place for beasts, Every one passing by her doth hiss, He doth shake his hand!