1 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

And there were present certain at that time, telling him about the Galileans, whose blood Pilate did mingle with their sacrifices;

2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

and Jesus answering said to them, `Think ye that these Galileans became sinners beyond all the Galileans, because they have suffered such things?

3 К азвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

No -- I say to you, but, if ye may not reform, all ye even so shall perish.

4 И ли мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

`Or those eighteen, on whom the tower in Siloam fell, and killed them; think ye that these became debtors beyond all men who are dwelling in Jerusalem?

5 К азвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

No -- I say to you, but, if ye may not reform, all ye in like manner shall perish.'

6 К аза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

And he spake this simile: `A certain one had a fig-tree planted in his vineyard, and he came seeking fruit in it, and he did not find;

7 И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

and he said unto the vine-dresser, Lo, three years I come seeking fruit in this fig-tree, and do not find, cut it off, why also the ground doth it render useless?

8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

`And he answering saith to him, Sir, suffer it also this year, till that I may dig about it, and cast in dung;

9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

and if indeed it may bear fruit --; and if not so, thereafter thou shalt cut it off.'

10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

And he was teaching in one of the synagogues on the sabbath,

11 и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

and lo, there was a woman having a spirit of infirmity eighteen years, and she was bowed together, and not able to bend back at all,

12 А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.

and Jesus having seen her, did call near, and said to her, `Woman, thou hast been loosed from thy infirmity;'

13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

and he laid on her hands, and presently she was set upright, and was glorifying God.

14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

And the chief of the synagogue answering -- much displeased that on the sabbath Jesus healed -- said to the multitude, `Six days there are in which it behoveth to be working; in these, then, coming, be healed, and not on the sabbath-day.'

15 Н о Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?

Then the Lord answered him and said, `Hypocrite, doth not each of you on the sabbath loose his ox or ass from the stall, and having led away, doth water ?

16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

and this one, being a daughter of Abraham, whom the Adversary bound, lo, eighteen years, did it not behove to be loosed from this bond on the sabbath-day?'

17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

And he saying these things, all who were opposed to him were being ashamed, and all the multitude were rejoicing over all the glorious things that are being done by him.

18 К аза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?

And he said, `To what is the reign of God like? and to what shall I liken it?

19 П рилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

It is like to a grain of mustard, which a man having taken, did cast into his garden, and it increased, and came to a great tree, and the fowls of the heavens did rest in its branches.'

20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

And again he said, `To what shall I liken the reign of God?

21 П рилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

It is like leaven, which a woman, having taken, did hide in three measures of meal, till that all was leavened.'

22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

And he was going through cities and villages, teaching, and making progress toward Jerusalem;

23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:

and a certain one said to him, `Sir, are those saved few?' and he said unto them,

24 П одвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

`Be striving to go in through the straight gate, because many, I say to you, will seek to go in, and shall not be able;

25 с лед като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

from the time the master of the house may have risen up, and may have shut the door, and ye may begin without to stand, and to knock at the door, saying, Lord, lord, open to us, and he answering shall say to you, I have not known you whence ye are,

26 Т огава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.

then ye may begin to say, We did eat before thee, and did drink, and in our broad places thou didst teach;

27 А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

and he shall say, I say to you, I have not known you whence ye are; depart from me, all ye workers of the unrighteousness.

28 Т ам ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

`There shall be there the weeping and the gnashing of the teeth, when ye may see Abraham, and Isaac, and Jacob, and all the prophets, in the reign of God, and yourselves being cast out without;

29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

and they shall come from east and west, and from north and south, and shall recline in the reign of God,

30 И , ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

and lo, there are last who shall be first, and there are first who shall be last.'

31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.

On that day there came near certain Pharisees, saying to him, `Go forth, and be going on hence, for Herod doth wish to kill thee;'

32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

and he said to them, `Having gone, say to this fox, Lo, I cast forth demons, and perfect cures to-day and to-morrow, and the third I am being perfected;

33 О баче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

but it behoveth me to-day, and to-morrow, and the following, to go on, because it is not possible for a prophet to perish out of Jerusalem.

34 Е русалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!

`Jerusalem, Jerusalem, that is killing the prophets, and stoning those sent unto her, how often did I will to gather together thy children, as a hen her brood under the wings, and ye did not will.

35 Е то, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.

`Lo, your house is being left to you desolate, and verily I say to you -- ye may not see me, till it may come, when ye may say, Blessed he who is coming in the name of the Lord.'