1 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

Now on the same occasion there were some present who reported to Him about the Galileans whose blood Pilate had mixed with their sacrifices.

2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

And Jesus said to them, “ Do you suppose that these Galileans were greater sinners than all other Galileans because they suffered this fate ?

3 К азвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

I tell you, no, but unless you repent, you will all likewise perish.

4 И ли мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

Or do you suppose that those eighteen on whom the tower in Siloam fell and killed them were worse culprits than all the men who live in Jerusalem?

5 К азвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

I tell you, no, but unless you repent, you will all likewise perish.”

6 К аза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

And He began telling this parable: “A man had a fig tree which had been planted in his vineyard; and he came looking for fruit on it and did not find any.

7 И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

And he said to the vineyard-keeper, ‘Behold, for three years I have come looking for fruit on this fig tree without finding any. Cut it down! Why does it even use up the ground?’

8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

And he answered and said to him, ‘Let it alone, sir, for this year too, until I dig around it and put in fertilizer;

9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

and if it bears fruit next year, fine; but if not, cut it down.’” Healing on the Sabbath

10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

And He was teaching in one of the synagogues on the Sabbath.

11 и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

And there was a woman who for eighteen years had had a sickness caused by a spirit; and she was bent double, and could not straighten up at all.

12 А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.

When Jesus saw her, He called her over and said to her, “Woman, you are freed from your sickness.”

13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

And He laid His hands on her; and immediately she was made erect again and began glorifying God.

14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

But the synagogue official, indignant because Jesus had healed on the Sabbath, began saying to the crowd in response, “ There are six days in which work should be done; so come during them and get healed, and not on the Sabbath day.”

15 Н о Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?

But the Lord answered him and said, “You hypocrites, does not each of you on the Sabbath untie his ox or his donkey from the stall and lead him away to water him ?

16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

And this woman, a daughter of Abraham as she is, whom Satan has bound for eighteen long years, should she not have been released from this bond on the Sabbath day?”

17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

As He said this, all His opponents were being humiliated; and the entire crowd was rejoicing over all the glorious things being done by Him. Parables of Mustard Seed and Leaven

18 К аза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?

So He was saying, “ What is the kingdom of God like, and to what shall I compare it?

19 П рилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

It is like a mustard seed, which a man took and threw into his own garden; and it grew and became a tree, and the birds of the air nested in its branches.”

20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

And again He said, “ To what shall I compare the kingdom of God?

21 П рилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

It is like leaven, which a woman took and hid in three pecks of flour until it was all leavened.” Teaching in the Villages

22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

And He was passing through from one city and village to another, teaching, and proceeding on His way to Jerusalem.

23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:

And someone said to Him, “Lord, are there just a few who are being saved?” And He said to them,

24 П одвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

“ Strive to enter through the narrow door; for many, I tell you, will seek to enter and will not be able.

25 с лед като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

Once the head of the house gets up and shuts the door, and you begin to stand outside and knock on the door, saying, ‘ Lord, open up to us!’ then He will answer and say to you, ‘ I do not know where you are from.’

26 Т огава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.

Then you will begin to say, ‘We ate and drank in Your presence, and You taught in our streets’;

27 А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

and He will say, ‘I tell you, I do not know where you are from; depart from Me, all you evildoers.’

28 Т ам ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

In that place there will be weeping and gnashing of teeth when you see Abraham and Isaac and Jacob and all the prophets in the kingdom of God, but yourselves being thrown out.

29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

And they will come from east and west and from north and south, and will recline at the table in the kingdom of God.

30 И , ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

And behold, some are last who will be first and some are first who will be last.”

31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.

Just at that time some Pharisees approached, saying to Him, “Go away, leave here, for Herod wants to kill You.”

32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

And He said to them, “Go and tell that fox, ‘Behold, I cast out demons and perform cures today and tomorrow, and the third day I reach My goal.’

33 О баче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

Nevertheless I must journey on today and tomorrow and the next day; for it cannot be that a prophet would perish outside of Jerusalem.

34 Е русалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!

O Jerusalem, Jerusalem, the city that kills the prophets and stones those sent to her! How often I wanted to gather your children together, just as a hen gathers her brood under her wings, and you would not have it!

35 Е то, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.

Behold, your house is left to you desolate; and I say to you, you will not see Me until the time comes when you say, ‘ Blessed is He who comes in the name of the Lord!’”