1 А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.

Now it came about that when Sanballat heard that we were rebuilding the wall, he became furious and very angry and mocked the Jews.

2 И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

He spoke in the presence of his brothers and the wealthy men of Samaria and said, “What are these feeble Jews doing? Are they going to restore it for themselves? Can they offer sacrifices? Can they finish in a day? Can they revive the stones from the dusty rubble even the burned ones?”

3 А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена.

Now Tobiah the Ammonite was near him and he said, “Even what they are building— if a fox should jump on it, he would break their stone wall down!”

4 Ч уй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници.

Hear, O our God, how we are despised! Return their reproach on their own heads and give them up for plunder in a land of captivity.

5 Н е покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.

Do not forgive their iniquity and let not their sin be blotted out before You, for they have demoralized the builders.

6 Т ака съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината от височината си; защото людете имаха присърце работата.

So we built the wall and the whole wall was joined together to half its height, for the people had a mind to work.

7 Н о когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;

Now when Sanballat, Tobiah, the Arabs, the Ammonites and the Ashdodites heard that the repair of the walls of Jerusalem went on, and that the breaches began to be closed, they were very angry.

8 и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

All of them conspired together to come and fight against Jerusalem and to cause a disturbance in it. Discouragement Overcome

9 А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.

But we prayed to our God, and because of them we set up a guard against them day and night.

10 Н о Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

Thus in Judah it was said, “The strength of the burden bearers is failing, Yet there is much rubbish; And we ourselves are unable To rebuild the wall.”

11 А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.

Our enemies said, “They will not know or see until we come among them, kill them and put a stop to the work.”

12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.

When the Jews who lived near them came and told us ten times, “ They will come up against us from every place where you may turn,”

13 З атова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

then I stationed men in the lowest parts of the space behind the wall, the exposed places, and I stationed the people in families with their swords, spears and bows.

14 И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.

When I saw their fear, I rose and spoke to the nobles, the officials and the rest of the people: “ Do not be afraid of them; remember the Lord who is great and awesome, and fight for your brothers, your sons, your daughters, your wives and your houses.”

15 А когато неприятелите ни чуха, че намерението им било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.

When our enemies heard that it was known to us, and that God had frustrated their plan, then all of us returned to the wall, each one to his work.

16 И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха целия Юдов дом.

From that day on, half of my servants carried on the work while half of them held the spears, the shields, the bows and the breastplates; and the captains were behind the whole house of Judah.

17 В секи един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата си с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

Those who were rebuilding the wall and those who carried burdens took their load with one hand doing the work and the other holding a weapon.

18 и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене.

As for the builders, each wore his sword girded at his side as he built, while the trumpeter stood near me.

19 И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;

I said to the nobles, the officials and the rest of the people, “The work is great and extensive, and we are separated on the wall far from one another.

20 з атова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог воюва за нас.

At whatever place you hear the sound of the trumpet, rally to us there. Our God will fight for us.”

21 Т ака карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

So we carried on the work with half of them holding spears from dawn until the stars appeared.

22 И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

At that time I also said to the people, “Let each man with his servant spend the night within Jerusalem so that they may be a guard for us by night and a laborer by day.”

23 И тъй, нито аз, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже, когато отиваше на водата да се мие.

So neither I, my brothers, my servants, nor the men of the guard who followed me, none of us removed our clothes, each took his weapon even to the water.