1 К ойто се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

He who separates himself seeks his own desire, He quarrels against all sound wisdom.

2 Б езумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

A fool does not delight in understanding, But only in revealing his own mind.

3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

When a wicked man comes, contempt also comes, And with dishonor comes scorn.

4 Д умите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

The words of a man’s mouth are deep waters; The fountain of wisdom is a bubbling brook.

5 Н е е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

To show partiality to the wicked is not good, Nor to thrust aside the righteous in judgment.

6 У стните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

A fool’s lips bring strife, And his mouth calls for blows.

7 У стата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

A fool’s mouth is his ruin, And his lips are the snare of his soul.

8 Д умите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

The words of a whisperer are like dainty morsels, And they go down into the innermost parts of the body.

9 Н емарливият в работата си Е брат на разсипника.

He also who is slack in his work Is brother to him who destroys.

10 И мето Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.

The name of the Lord is a strong tower; The righteous runs into it and is safe.

11 И мотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

A rich man’s wealth is his strong city, And like a high wall in his own imagination.

12 П реди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

Before destruction the heart of man is haughty, But humility goes before honor.

13 Д а отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

He who gives an answer before he hears, It is folly and shame to him.

14 Д ухът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?

The spirit of a man can endure his sickness, But as for a broken spirit who can bear it?

15 С ърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.

The mind of the prudent acquires knowledge, And the ear of the wise seeks knowledge.

16 П одаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

A man’s gift makes room for him And brings him before great men.

17 К ойто пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

The first to plead his case seems right, Until another comes and examines him.

18 Ж ребието прекратява разприте, И решава между силите.

The cast lot puts an end to strife And decides between the mighty ones.

19 Б рат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

A brother offended is harder to be won than a strong city, And contentions are like the bars of a citadel.

20 О т плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

With the fruit of a man’s mouth his stomach will be satisfied; He will be satisfied with the product of his lips.

21 С мърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

Death and life are in the power of the tongue, And those who love it will eat its fruit.

22 К ойто е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

He who finds a wife finds a good thing And obtains favor from the Lord.

23 С иромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

The poor man utters supplications, But the rich man answers roughly.

24 Ч овек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

A man of too many friends comes to ruin, But there is a friend who sticks closer than a brother.