1 П одир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон.

Then the sons of Israel journeyed, and camped in the plains of Moab beyond the Jordan opposite Jericho.

2 А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.

Now Balak the son of Zippor saw all that Israel had done to the Amorites.

3 И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.

So Moab was in great fear because of the people, for they were numerous; and Moab was in dread of the sons of Israel.

4 И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

Moab said to the elders of Midian, “Now this horde will lick up all that is around us, as the ox licks up the grass of the field.” And Balak the son of Zippor was king of Moab at that time.

5 и зпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката Евфрат, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;

So he sent messengers to Balaam the son of Beor, at Pethor, which is near the River, in the land of the sons of his people, to call him, saying, “Behold, a people came out of Egypt; behold, they cover the surface of the land, and they are living opposite me.

6 Е ла сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благословиш, е благословен, а когото прокълнеш е проклет.

Now, therefore, please come, curse this people for me since they are too mighty for me; perhaps I may be able to defeat them and drive them out of the land. For I know that he whom you bless is blessed, and he whom you curse is cursed.”

7 И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.

So the elders of Moab and the elders of Midian departed with the fees for divination in their hand; and they came to Balaam and repeated Balak’s words to him.

8 А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.

He said to them, “Spend the night here, and I will bring word back to you as the Lord may speak to me.” And the leaders of Moab stayed with Balaam.

9 И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?

Then God came to Balaam and said, “Who are these men with you?”

10 И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:

Balaam said to God, “Balak the son of Zippor, king of Moab, has sent word to me,

11 Е то, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

‘Behold, there is a people who came out of Egypt and they cover the surface of the land; now come, curse them for me; perhaps I may be able to fight against them and drive them out.’”

12 А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

God said to Balaam, “Do not go with them; you shall not curse the people, for they are blessed.”

13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказа да ме пусне да дойда с вас.

So Balaam arose in the morning and said to Balak’s leaders, “Go back to your land, for the Lord has refused to let me go with you.”

14 Т огава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказа да дойде с нас.

The leaders of Moab arose and went to Balak and said, “Balaam refused to come with us.”

15 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.

Then Balak again sent leaders, more numerous and more distinguished than the former.

16 И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;

They came to Balaam and said to him, “Thus says Balak the son of Zippor, ‘Let nothing, I beg you, hinder you from coming to me;

17 з ащото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.

for I will indeed honor you richly, and I will do whatever you say to me. Please come then, curse this people for me.’”

18 А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки: Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.

Balaam replied to the servants of Balak, “ Though Balak were to give me his house full of silver and gold, I could not do anything, either small or great, contrary to the command of the Lord my God.

19 З а това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

Now please, you also stay here tonight, and I will find out what else the Lord will speak to me.”

20 И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.

God came to Balaam at night and said to him, “If the men have come to call you, rise up and go with them; but only the word which I speak to you shall you do.”

21 З а това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.

So Balaam arose in the morning, and saddled his donkey and went with the leaders of Moab. The Angel and Balaam

22 Н о Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаама, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).

But God was angry because he was going, and the angel of the Lord took his stand in the way as an adversary against him. Now he was riding on his donkey and his two servants were with him.

23 И понеже ослицата видя, че ангелът Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

When the donkey saw the angel of the Lord standing in the way with his drawn sword in his hand, the donkey turned off from the way and went into the field; but Balaam struck the donkey to turn her back into the way.

24 Т огава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, дето имаше преграда отсам и преграда оттам край пътя.

Then the angel of the Lord stood in a narrow path of the vineyards, with a wall on this side and a wall on that side.

25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.

When the donkey saw the angel of the Lord, she pressed herself to the wall and pressed Balaam’s foot against the wall, so he struck her again.

26 П осле ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да си отбие ни надясно ни наляво.

The angel of the Lord went further, and stood in a narrow place where there was no way to turn to the right hand or the left.

27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.

When the donkey saw the angel of the Lord, she lay down under Balaam; so Balaam was angry and struck the donkey with his stick.

28 Т огава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?

And the Lord opened the mouth of the donkey, and she said to Balaam, “What have I done to you, that you have struck me these three times?”

29 А Валаам рече на ослицата: Защо се подигна с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.

Then Balaam said to the donkey, “Because you have made a mockery of me! If there had been a sword in my hand, I would have killed you by now.”

30 И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

The donkey said to Balaam, “Am I not your donkey on which you have ridden all your life to this day? Have I ever been accustomed to do so to you?” And he said, “No.”

31 Т огава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

Then the Lord opened the eyes of Balaam, and he saw the angel of the Lord standing in the way with his drawn sword in his hand; and he bowed all the way to the ground.

32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

The angel of the Lord said to him, “Why have you struck your donkey these three times? Behold, I have come out as an adversary, because your way was contrary to me.

33 и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

But the donkey saw me and turned aside from me these three times. If she had not turned aside from me, I would surely have killed you just now, and let her live.”

34 Т огава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

Balaam said to the angel of the Lord, “ I have sinned, for I did not know that you were standing in the way against me. Now then, if it is displeasing to you, I will turn back.”

35 А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

But the angel of the Lord said to Balaam, “Go with the men, but you shall speak only the word which I tell you.” So Balaam went along with the leaders of Balak.

36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град разположен там, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

When Balak heard that Balaam was coming, he went out to meet him at the city of Moab, which is on the Arnon border, at the extreme end of the border.

37 Т огава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

Then Balak said to Balaam, “Did I not urgently send to you to call you? Why did you not come to me? Am I really unable to honor you?”

38 А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

So Balaam said to Balak, “Behold, I have come now to you! Am I able to speak anything at all? The word that God puts in my mouth, that I shall speak.”

39 И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.

And Balaam went with Balak, and they came to Kiriath-huzoth.

40 И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати от тях и на Валаама и на първенците, които бяха с него,

Balak sacrificed oxen and sheep, and sent some to Balaam and the leaders who were with him.

41 А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете до крайната им част.

Then it came about in the morning that Balak took Balaam and brought him up to the high places of Baal, and he saw from there a portion of the people.