1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

The wise woman builds her house, But the foolish tears it down with her own hands.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

He who walks in his uprightness fears the Lord, But he who is devious in his ways despises Him.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

In the mouth of the foolish is a rod for his back, But the lips of the wise will protect them.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Where no oxen are, the manger is clean, But much revenue comes by the strength of the ox.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

A trustworthy witness will not lie, But a false witness utters lies.

6 П рисмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

A scoffer seeks wisdom and finds none, But knowledge is easy to one who has understanding.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Leave the presence of a fool, Or you will not discern words of knowledge.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

The wisdom of the sensible is to understand his way, But the foolishness of fools is deceit.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

Fools mock at sin, But among the upright there is good will.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

The heart knows its own bitterness, And a stranger does not share its joy.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

The house of the wicked will be destroyed, But the tent of the upright will flourish.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

There is a way which seems right to a man, But its end is the way of death.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

Even in laughter the heart may be in pain, And the end of joy may be grief.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

The backslider in heart will have his fill of his own ways, But a good man will be satisfied with his.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

The naive believes everything, But the sensible man considers his steps.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

A wise man is cautious and turns away from evil, But a fool is arrogant and careless.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

A quick-tempered man acts foolishly, And a man of evil devices is hated.

18 Б езумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

The naive inherit foolishness, But the sensible are crowned with knowledge.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

The evil will bow down before the good, And the wicked at the gates of the righteous.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

The poor is hated even by his neighbor, But those who love the rich are many.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

He who despises his neighbor sins, But happy is he who is gracious to the poor.

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

Will they not go astray who devise evil? But kindness and truth will be to those who devise good.

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

In all labor there is profit, But mere talk leads only to poverty.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

The crown of the wise is their riches, But the folly of fools is foolishness.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

A truthful witness saves lives, But he who utters lies is treacherous.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

In the fear of the Lord there is strong confidence, And his children will have refuge.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

The fear of the Lord is a fountain of life, That one may avoid the snares of death.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

In a multitude of people is a king’s glory, But in the dearth of people is a prince’s ruin.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

He who is slow to anger has great understanding, But he who is quick-tempered exalts folly.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

A tranquil heart is life to the body, But passion is rottenness to the bones.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

He who oppresses the poor taunts his Maker, But he who is gracious to the needy honors Him.

32 Н ечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

The wicked is thrust down by his wrongdoing, But the righteous has a refuge when he dies.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

Wisdom rests in the heart of one who has understanding, But in the hearts of fools it is made known.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

Righteousness exalts a nation, But sin is a disgrace to any people.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

The king’s favor is toward a servant who acts wisely, But his anger is toward him who acts shamefully.