1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

La donna saggia costruisce la sua casa, ma la stolta l’abbatte con le proprie mani.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

Chi cammina nella rettitudine teme il Signore, ma chi è traviato nelle sue vie lo disprezza.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

Nella bocca dello stolto germoglia la superbia, ma le labbra dei saggi sono la loro custodia.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Dove mancano i buoi è vuoto il granaio, ma l’abbondanza della raccolta sta nella forza del bue.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

Il testimone fedele non mente, ma il testimone falso spaccia menzogne.

6 П рисмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

Il beffardo cerca la saggezza e non la trova, ma per l’uomo intelligente la scienza è cosa facile.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Vattene lontano dallo stolto; sulle sue labbra certo non hai trovato scienza.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

La saggezza dell’uomo accorto sta nel discernere la propria strada, ma la follia degli stolti non è che inganno.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

Gli insensati si burlano del peccato, ma il favore del Signore sta fra gli uomini retti.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

Il cuore conosce la propria amarezza, e alla sua gioia non partecipa un estraneo.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

La casa degli empi sarà distrutta, ma la tenda degli uomini retti fiorirà.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

C’è una via che all’uomo sembra diritta, ma essa conduce alla morte.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

Anche ridendo, il cuore può essere triste; e la gioia può finire in dolore.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

Lo sviato di cuore avrà la ricompensa del suo modo di vivere, e l’uomo dabbene, quella delle opere sue.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

L’ingenuo crede a tutto quel che si dice, ma l’uomo prudente fa attenzione ai suoi passi.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

Il saggio teme, ed evita il male, ma lo stolto è arrogante e presuntuoso.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

Chi è pronto all’ira commette follie, e l’uomo pieno di malizia diventa odioso.

18 Б езумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

Gli sciocchi ereditano stoltezza, ma i prudenti s’incoronano di scienza.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

I malvagi si inchinano davanti ai buoni, e gli empi, alle porte dei giusti.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

Il povero è odiato anche dal suo compagno, ma gli amici del ricco sono molti.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

Chi disprezza il prossimo pecca, ma beato chi ha pietà dei miseri!

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

Quelli che meditano il male non sono forse traviati? Ma quelli che meditano il bene trovano grazia e fedeltà.

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

In ogni fatica c’è profitto, ma il chiacchierare procura la miseria.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

La corona dei saggi è la loro ricchezza, ma la follia degli stolti non è che follia.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

Il testimone veritiero salva delle persone, ma spaccia menzogne il falso testimone.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

C’è grande sicurezza nel timore del Signore; egli sarà un rifugio per i figli di chi lo teme.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

Il timore del Signore è fonte di vita e fa evitare le insidie della morte.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

La moltitudine del popolo è la gloria del re, ma la scarsezza dei sudditi è la rovina del principe.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

Chi è lento all’ira ha molto buon senso, ma chi è pronto ad andare in collera mostra la sua follia.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

Un cuore calmo è la vita del corpo, ma l’invidia è la carie delle ossa.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

Chi opprime il povero offende colui che l’ha fatto, ma chi ha pietà del bisognoso lo onora.

32 Н ечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

L’empio è travolto dalla sua sventura, ma il giusto spera anche nella morte.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

La saggezza riposa nel cuore dell’uomo intelligente, ma in mezzo agli stolti deve essere resa manifesta.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

La giustizia innalza una nazione, ma il peccato è la vergogna dei popoli.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

Il favore del re è per il servo prudente, ma la sua ira è per chi lo offende.