1 Т огава нааматецът Софар в отговор рече:

Allora Zofar di Naama rispose e disse:

2 П онеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

«Per questo i miei pensieri mi spingono a risponderti e, a causa di ciò, c’è questa fretta dentro di me.

3 Ч ух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

Ho udito rimproveri che mi fanno oltraggio; ma lo spirito mio darà una risposta assennata.

4 Н е знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

Non lo sai tu che in ogni tempo, da che l’uomo è stato posto sulla terra,

5 Ч е тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

il trionfo dei malvagi è breve e la gioia degli empi non dura che un istante?

6 М акар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

Anche se la sua altezza giungesse fino al cielo, il suo capo toccasse le nubi,

7 П ак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

l’empio perirà per sempre come lo sterco suo; quelli che lo vedevano diranno: “Dov’è?”

8 К ато сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

Se ne volerà via come un sogno, non si troverà più; si dileguerà come una visione notturna.

9 О кото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

L’occhio che lo guardava cesserà di vederlo e la sua casa più non lo scorgerà.

10 Ч адата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

I suoi figli si raccomanderanno ai poveri, le sue mani restituiranno la sua ricchezza.

11 К остите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

Il vigore giovanile che gli riempiva le ossa sarà nella polvere con lui.

12 А ко и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

Il male è dolce alla sua bocca, se lo nasconde sotto la lingua,

13 А ко и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

lo conserva, non lo lascia andare giù, lo trattiene sotto al suo palato;

14 П ак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

ma il cibo gli si trasforma nelle viscere, gli diventa in corpo veleno d’aspide.

15 П огълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

Ha trangugiato ricchezze e le vomiterà; Dio stesso gliele ricaccerà dal ventre.

16 О трова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

Ha succhiato veleno d’aspide, la lingua della vipera lo ucciderà.

17 Н яма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

Non godrà più la vista di acque perenni, né di rivi fluenti di miele e di latte.

18 Т ова, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

Renderà i suoi frutti, e non li mangerà; saranno pari alla ricchezza dei suoi guadagni, e non ne godrà.

19 З ащото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

Perché ha oppresso e abbandonato il povero, si è impadronito di case che non aveva costruite;

20 П онеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

perché la sua ingordigia non conobbe limiti, egli non salverà nulla di ciò che ha tanto desiderato.

21 П онеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

La sua voracità non risparmiava nulla, perciò il suo benessere non durerà.

22 К огато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

Nel colmo dell’abbondanza, si troverà in miseria; la mano di chiunque ebbe a soffrire tormenti si alzerà contro di lui.

23 К огато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

Quando starà per riempirsi il ventre, Dio manderà contro di lui la sua ira ardente; gliela farà piovere addosso per servirgli da cibo.

24 К огато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

Se scampa alle armi di ferro, lo trafigge l’arco di bronzo.

25 Т ой я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

Si strappa la freccia, essa gli esce dal corpo, la punta sfolgorante gli viene fuori dal fiele, lo assalgono i terrori della morte.

26 В сякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

Buio profondo è riservato ai suoi tesori; lo consumerà un fuoco non attizzato dall’uomo, che divorerà quel che resta nella sua tenda.

27 Н ебето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

Il cielo rivelerà la sua iniquità, la terra insorgerà contro di lui.

28 Б огатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

Le rendite della sua casa se ne andranno, portate via nel giorno dell’ira di Dio.

29 Т ова е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

Tale la parte che Dio riserva all’empio, tale l’eredità che Dio gli destina».