1 ( По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе

Cantico. Salmo dei figli di Core. Al direttore del coro. Da cantarsi mestamente. Cantico di Eman, l’Ezraita. Signore, Dio della mia salvezza, io grido giorno e notte davanti a te.

2 Н ека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

Giunga fino a te la mia preghiera; porgi orecchio al mio grido,

3 З ащото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.

perché l’anima mia è sazia di mali e la mia vita è vicina al soggiorno dei morti.

4 С читан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

Io sono contato tra quelli che scendono nella tomba; sono come un uomo che non ha più forza.

5 И зхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

Sto disteso fra i morti, come gli uccisi che giacciono nella tomba, di cui non ti ricordi più e che la tua mano ha abbandonato.

6 П оложил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

Tu mi hai messo nella fossa più profonda, in luoghi tenebrosi, negli abissi.

7 Н атегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

L’ira tua pesa su di me, tu mi hai travolto con tutti i tuoi flutti.

8 О тдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

Hai allontanato da me i miei amici, mi hai reso abominevole per loro. Io sono imprigionato e non posso uscire.

9 О кото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

I miei occhi si consumano di dolore; io t’invoco ogni giorno, Signore, e tendo verso di te le mie mani.

10 Н а мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).

Farai forse qualche miracolo per i morti? I defunti potranno risorgere a celebrarti?

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта

La tua bontà sarà narrata nel sepolcro? O la tua fedeltà nel luogo della distruzione?

12 Щ е се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?

Le tue meraviglie saranno forse conosciute nelle tenebre, e la tua giustizia nella terra dell’oblìo?

13 Н о аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

Ma io grido a te, o Signore, e la mattina la mia preghiera ti viene incontro.

14 Г осподи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

Perché, Signore, respingi l’anima mia? Perché mi nascondi il tuo volto?

15 О т младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.

Io sono afflitto e agonizzante fin dalla mia gioventù; io porto il peso dei tuoi terrori e sono smarrito.

16 Г невът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

Il tuo sdegno mi travolge, i tuoi terrori mi annientano,

17 К ато води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

mi circondano come acque tutto il giorno, mi stringono tutti assieme.

18 О тдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

Hai allontanato da me amici e conoscenti; le tenebre sono la mia compagnia.