1 З атова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

Perciò, fratelli santi, che siete partecipi della celeste vocazione, considerate Gesù, l’apostolo e il sommo sacerdote della fede che professiamo,

2 К ойто бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

il quale è fedele a colui che lo ha costituito, come anche lo fu Mosè, in {tutta} la casa di Dio.

3 П онеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.

Gesù, anzi, è stato ritenuto degno di una gloria tanto più grande di quella di Mosè quanto chi costruisce una casa ha maggior onore della casa stessa.

4 З ащото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

Certo ogni casa è costruita da qualcuno, ma chi ha costruito tutte le cose è Dio.

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;

Mosè fu fedele in tutta la casa di Dio come servitore per rendere testimonianza di ciò che doveva essere annunciato,

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

ma Cristo lo è come Figlio, sopra la sua casa; e la sua casa siamo noi se manteniamo ferma la nostra franchezza e la speranza di cui ci vantiamo. Il riposo di Dio

7 З атова, както казва Светият Дух:

Perciò, come dice lo Spirito Santo: «Oggi, se udite la sua voce,

8 Н е закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

non indurite i vostri cuori come nel giorno della ribellione, come nel giorno della tentazione nel deserto,

9 Г дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

dove i vostri padri mi tentarono mettendomi alla prova, pur avendo visto le mie opere per quarant’anni!

10 З атова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;

Perciò mi disgustai di quella generazione e dissi: “Sono sempre traviati di cuore, non hanno conosciuto le mie vie ”;

11 Т ака се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

così giurai nella mia ira: “Non entreranno nel mio riposo!”».

12 В нимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;

Badate, fratelli, che non ci sia in nessuno di voi un cuore malvagio e incredulo che vi allontani dal Dio vivente;

13 н о увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

ma esortatevi a vicenda ogni giorno, finché si può dire: «Oggi», perché nessuno di voi s’indurisca per la seduzione del peccato.

14 З ащото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

Infatti siamo divenuti partecipi di Cristo, a condizione che manteniamo ferma sino alla fine la fiducia che avevamo da principio,

15 д окато се казва:

mentre ci viene detto: «Oggi, se udite la sua voce, non indurite i vostri cuori, come nel giorno della ribellione».

16 З ащото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

Infatti, chi furono quelli che dopo averlo udito si ribellarono? Non furono forse tutti quelli che erano usciti dall’Egitto, sotto la guida di Mosè?

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

Chi furono quelli di cui Dio si disgustò per quarant’anni? Non furono quelli che peccarono, i cui cadaveri caddero nel deserto ?

18 Н а кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

A chi giurò che non sarebbero entrati nel suo riposo, se non a quelli che furono disubbidienti?

19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

Infatti vediamo che non vi poterono entrare a causa della loro incredulità.