1 ( По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Al direttore del coro. Dei figli di Core. Cantico. O Dio, noi abbiamo udito con i nostri orecchi, i nostri padri ci hanno raccontato l’opera da te compiuta ai loro giorni, nei tempi antichi.

2 Т и си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Tu con la tua mano hai scacciato nazioni per stabilire i nostri padri; hai distrutto popoli per fare posto a loro.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

Infatti essi non conquistarono il paese con la spada, né fu il loro braccio a salvarli, ma la tua destra, il tuo braccio, la luce del tuo volto, perché li gradivi.

4 Т и си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

Sei tu il mio re, o Dio, sei tu che dai la vittoria a Giacobbe!

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

Con te noi abbatteremo i nostri nemici, nel tuo nome disperderemo i nostri avversari.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

Io non confido nel mio arco, e non è la mia spada che mi salverà;

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

ma sei tu che ci salvi dai nostri nemici e copri di vergogna quelli che ci odiano.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

In Dio ci glorieremo ogni giorno e celebreremo il tuo nome in eterno.

9 Н о сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

Ma ora ci hai respinti e coperti di vergogna e non marci più alla testa dei nostri eserciti.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

Tu permetti che voltiamo le spalle davanti al nemico, quelli che ci odiano ci depredano.

11 П редал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

Ci hai svenduti come pecore destinate al macello, ci hai dispersi tra le nazioni.

12 П родал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

Tu vendi il tuo popolo per pochi soldi e non ne hai fissato un prezzo alto.

13 П равиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

Ci hai esposti al disprezzo dei nostri vicini, alle beffe e allo scherno di chi ci sta intorno.

14 П равиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

Ci hai resi la favola delle nazioni; i popoli scuotono il capo, quando si tratta di noi.

15 В секи ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

Il mio disonore mi sta sempre davanti, la vergogna mi copre la faccia

16 П оради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

a causa delle parole di chi m’insulta e mi oltraggia, a causa del nemico e di quanti vogliono vendicarsi.

17 В сичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

Tutto questo ci è avvenuto, eppure non ti abbiamo dimenticato e non siamo stati infedeli al tuo patto.

18 С ърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

Il nostro cuore non si è rivolto indietro, i nostri passi non si sono sviati dalla tua via,

19 М акар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

ma tu ci hai frantumati cacciandoci in dimore di sciacalli e hai steso su di noi l’ombra della morte.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

Se avessimo dimenticato il nome del nostro Dio e avessimo teso le mani verso un dio straniero,

21 Т о не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

Dio, forse, non l’avrebbe scoperto? Infatti, egli conosce i pensieri più nascosti.

22 Н е! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

Per causa tua siamo ogni giorno messi a morte, considerati come pecore da macello.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

Risvègliati! Perché dormi, Signore? Dèstati, non respingerci per sempre!

24 З ащо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

Perché nascondi il tuo volto e ignori la nostra afflizione e la nostra oppressione?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

Poiché l’anima nostra è abbattuta nella polvere; il nostro corpo giace per terra.

26 С тани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

Ergiti in nostro aiuto, liberaci nella tua bontà.