1 Е дин човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.

C’era un ammalato, un certo Lazzaro di Betania, del villaggio di Maria e di Marta, sua sorella.

2 ( А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

Maria era quella che unse il Signore di olio profumato e gli asciugò i piedi con i suoi capelli; Lazzaro, suo fratello, era malato.

3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

Le sorelle dunque mandarono a dire a Gesù: «Signore, ecco, colui che tu ami è malato».

4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

Gesù, udito ciò, disse: «Questa malattia non è per la morte, ma è per la gloria di Dio, affinché per mezzo di essa il Figlio di Dio sia glorificato».

5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

Or Gesù amava Marta e sua sorella e Lazzaro;

6 Т огава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

come ebbe udito che egli era malato, si trattenne ancora due giorni nel luogo dove si trovava.

7 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.

Poi disse ai discepoli: «Torniamo in Giudea!»

8 К азват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

I discepoli gli dissero: «Rabbì, proprio adesso i Giudei cercavano di lapidarti, e tu vuoi tornare là?»

9 И сус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.

Gesù rispose: «Non vi sono dodici ore nel giorno? Se uno cammina di giorno, non inciampa, perché vede la luce di questo mondo;

10 Н о ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

ma se uno cammina di notte, inciampa, perché la luce non è in lui».

11 Т ова изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

Così parlò; poi disse loro: «Il nostro amico Lazzaro si è addormentato, ma vado a svegliarlo».

12 З атова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Perciò i discepoli gli dissero: «Signore, se egli dorme sarà salvo».

13 Н о Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

Or Gesù aveva parlato della morte di lui, ma essi pensarono che avesse parlato del dormire del sonno.

14 Т огава Исус им рече ясно: Лазар умря.

Allora Gesù disse loro apertamente: «Lazzaro è morto,

15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

e per voi mi rallegro di non essere stato là, affinché crediate; ma ora, andiamo da lui!»

16 Т огава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

Allora Tommaso, detto Didimo, disse ai condiscepoli: «Andiamo anche noi, per morire con lui!»

17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.

Gesù dunque, arrivato, trovò che Lazzaro era già da quattro giorni nel sepolcro.

18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

Or Betania distava da Gerusalemme circa quindici stadi,

19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.

e molti Giudei erano andati da Marta e Maria per consolarle del fratello.

20 М арта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

Come Marta ebbe udito che Gesù veniva, gli andò incontro; ma Maria stava seduta in casa.

21 Т огава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

Marta dunque disse a Gesù: «Signore, se tu fossi stato qui, mio fratello non sarebbe morto;

22 Н о и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.

{ma} anche adesso so che tutto quello che chiederai a Dio, Dio te lo darà».

23 К азва - Исус: Брат ти ще възкръсне.

Gesù le disse: «Tuo fratello risusciterà».

24 К азва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.

Marta gli disse: «Lo so che risusciterà, nella risurrezione, nell’ultimo giorno».

25 И сус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

Gesù le disse: «Io sono la risurrezione e la vita; chi crede in me, anche se muore, vivrà,

26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

e chiunque vive e crede in me, non morirà mai. Credi tu questo?»

27 К азва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

Ella gli disse: «Sì, Signore, io credo che tu sei il Cristo, il Figlio di Dio che doveva venire nel mondo».

28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

Detto questo, se ne andò e chiamò di nascosto Maria, sua sorella, dicendole: «Il Maestro è qui, e ti chiama».

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

Ed ella, udito questo, si alzò in fretta e andò da lui.

30 И сус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

Or Gesù non era ancora entrato nel villaggio, ma era sempre nel luogo dove Marta lo aveva incontrato.

31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

Perciò i Giudei che erano in casa con lei e la consolavano, vedendo che Maria si era alzata in fretta ed era uscita, la seguirono, supponendo che si recasse al sepolcro a piangere.

32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

Appena Maria fu giunta dov’era Gesù e lo ebbe visto, gli si gettò ai piedi dicendogli: «Signore, se tu fossi stato qui, mio fratello non sarebbe morto».

33 И сус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

Quando Gesù la vide piangere, e vide piangere anche i Giudei che erano venuti con lei, fremette nello spirito, si turbò e disse:

34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

«Dove lo avete deposto?» Essi gli dissero: «Signore, vieni a vedere!»

35 И сус се просълзи.

Gesù pianse.

36 З атова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

Perciò i Giudei dicevano: «Guarda come lo amava!»

37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

Ma alcuni di loro dicevano: «Non poteva, lui che ha aperto gli occhi al cieco, far sì che questi non morisse?»

38 И сус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

Gesù dunque, fremendo di nuovo in se stesso, andò al sepolcro. Era una grotta, e una pietra era posta all’apertura.

39 К азва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

Gesù disse: «Togliete la pietra!» Marta, la sorella del morto, gli disse: «Signore, egli puzza già, perché siamo al quarto giorno».

40 К азва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?

Gesù le disse: «Non ti ho detto che se credi, vedrai la gloria di Dio?»

41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

Tolsero dunque la pietra. Gesù, alzati gli occhi al cielo, disse: «Padre, ti ringrazio perché mi hai esaudito.

42 А з знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Io sapevo bene che tu mi esaudisci sempre; ma ho detto questo a motivo della folla che mi circonda, affinché credano che tu mi hai mandato».

43 К ато каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

Detto questo, gridò ad alta voce: «Lazzaro, vieni fuori!»

44 У мрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

Il morto uscì, con i piedi e le mani avvolti da fasce, e il viso coperto da un sudario. Gesù disse loro: «Scioglietelo e lasciatelo andare».

45 Т огава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.

Perciò molti dei Giudei che erano venuti da Maria, e che avevano visto ciò che egli aveva fatto, credettero in lui.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

Ma alcuni di loro andarono dai farisei e raccontarono loro quello che Gesù aveva fatto. Congiura contro Gesù

47 З атова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

I capi dei sacerdoti e i farisei, quindi, riunirono il sinedrio e dicevano: «Che facciamo? Perché quest’uomo fa molti segni.

48 А ко Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

Se lo lasciamo fare, tutti crederanno in lui; e i Romani verranno e ci distruggeranno come città e come nazione».

49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

Uno di loro, Caiafa, che era sommo sacerdote quell’anno, disse loro: «Voi non capite nulla,

50 н ито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

e non riflettete come torni a vostro vantaggio che un uomo solo muoia per il popolo e non perisca tutta la nazione».

51 Т ова не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

Ora egli non disse questo di suo; ma siccome era sommo sacerdote in quell’anno, profetizzò che Gesù doveva morire per la nazione,

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

e non soltanto per la nazione, ma anche per riunire in uno i figli di Dio dispersi.

53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

Da quel giorno dunque deliberarono di farlo morire.

54 З атова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

Gesù quindi non andava più apertamente tra i Giudei, ma si ritirò nella regione vicina al deserto, in una città chiamata Efraim; e là si trattenne con i discepoli.

55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

La Pasqua dei Giudei era vicina, e molti di quella regione salirono a Gerusalemme prima della Pasqua per purificarsi.

56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

Cercavano dunque Gesù; e, stando nel tempio, dicevano tra di loro: «Che ve ne pare? Verrà alla festa?»

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят. ГЛАВА 12

Ora i capi dei sacerdoti e i farisei avevano dato ordine che se qualcuno sapesse dov’egli era, ne facesse denuncia perché potessero arrestarlo.