1 Е дин човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.

Ora, estava enfermo um homem chamado Lázaro, de Betânia, aldeia de Maria e de sua irmã Marta.

2 ( А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

E Maria, cujo irmão Lázaro se achava enfermo, era a mesma que ungiu o Senhor com bálsamo, e lhe enxugou os pés com os seus cabelos.

3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

Mandaram, pois, as irmãs dizer a Jesus: Senhor, eis que está enfermo aquele que tu amas.

4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

Jesus, porém, ao ouvir isto, disse: Esta enfermidade não é para a morte, mas para glória de Deus, para que o Filho de Deus seja glorificado por ela.

5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

Ora, Jesus amava a Marta, e a sua irmã, e a Lázaro.

6 Т огава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

Quando, pois, ouviu que estava enfermo, ficou ainda dois dias no lugar onde se achava.

7 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.

Depois disto, disse a seus discípulos: Vamos outra vez para Judéia.

8 К азват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

Disseram-lhe eles: Rabi, ainda agora os judeus procuravam apedrejar-te, e voltas para lá?

9 И сус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.

Respondeu Jesus: Não são doze as horas do dia? Se alguém andar de dia, não tropeça, porque vê a luz deste mundo;

10 Н о ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

mas se andar de noite, tropeça, porque nele não há luz.

11 Т ова изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

E, tendo assim falado, acrescentou: Lázaro, o nosso amigo, dorme, mas vou despertá-lo do sono.

12 З атова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Disseram-lhe, pois, os discípulos: Senhor, se dorme, ficará bom.

13 Н о Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

Mas Jesus falara da sua morte; eles, porém, entenderam que falava do repouso do sono.

14 Т огава Исус им рече ясно: Лазар умря.

Então Jesus lhes disse claramente: Lázaro morreu;

15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

e, por vossa causa, folgo de que eu lá não estivesse, para para que creiais; mas vamos ter com ele.

16 Т огава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

Disse, pois, Tomé, chamado Dídimo, aos seus condiscípulos: Vamos nós também, para morrermos com ele.

17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.

Chegando pois Jesus, encontrou-o já com quatro dias de sepultura.

18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

Ora, Betânia distava de Jerusalém cerca de quinze estádios.

19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.

E muitos dos judeus tinham vindo visitar Marta e Maria, para as consolar acerca de seu irmão.

20 М арта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

Marta, pois, ao saber que Jesus chegava, saiu-lhe ao encontro; Maria, porém, ficou sentada em casa.

21 Т огава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

Disse, pois, Marta a Jesus: Senhor, se meu irmão não teria morrido.

22 Н о и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.

E mesmo agora sei que tudo quanto pedires a Deus, Deus to concederá.

23 К азва - Исус: Брат ти ще възкръсне.

Respondeu-lhe Jesus: Teu irmão há de ressurgir.

24 К азва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.

Disse-lhe Marta: Sei que ele há de ressurgir na ressurreição, no último dia.

25 И сус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

Declarou-lhe Jesus: Eu sou a ressurreição e a vida; quem crê em mim, ainda que morra, viverá;

26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

e todo aquele que vive, e crê em mim, jamais morrerá. Crês isto?

27 К азва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

Respondeu-lhe Marta: Sim, Senhor, eu creio que tu és o Cristo, o Filho de Deus, que havia de vir ao mundo.

28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

Dito isto, retirou-se e foi chamar em segredo a Maria, sua irmã, e lhe disse: O Mestre está aí, e te chama.

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

Ela, ouvindo isto, levantou-se depressa, e foi ter com ele.

30 И сус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

Pois Jesus ainda não havia entrado na aldeia, mas estava no lugar onde Marta o encontrara.

31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

Então os judeus que estavam com Maria em casa e a consolavam, vendo-a levantar-se apressadamente e sair, seguiram-na, pensando que ia ao sepulcro para chorar ali.

32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

Tendo, pois, Maria chegado ao lugar onde Jesus estava, e vendo-a, lançou-se-lhe aos pés e disse: Senhor, se tu estiveras aqui, meu irmão não teria morrido.

33 И сус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

Jesus, pois, quando a viu chorar, e chorarem também os judeus que com ela vinham, comoveu-se em espírito, e perturbou-se,

34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

e perguntou: Onde o puseste? Responderam-lhe: Senhor, vem e vê.

35 И сус се просълзи.

Jesus chorou.

36 З атова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

Disseram então os judeus: Vede como o amava.

37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

Mas alguns deles disseram: Não podia ele, que abriu os olhos ao cego, fazer também que este não morreste?

38 И сус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

Jesus, pois, comovendo-se outra vez, profundamente, foi ao sepulcro; era uma gruta, e tinha uma pedra posta sobre ela.

39 К азва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

Disse Jesus: Tirai a pedra. Marta, irmã do defunto, disse- lhe: Senhor, já cheira mal, porque está morto há quase quatro dias.

40 К азва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?

Respondeu-lhe Jesus: Não te disse que, se creres, verás a glória de Deus?

41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

Tiraram então a pedra. E Jesus, levantando os olhos ao céu, disse: Pai, graças te dou, porque me ouviste.

42 А з знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Eu sabia que sempre me ouves; mas por causa da multidão que está em redor é que assim falei, para que eles creiam que tu me enviaste.

43 К ато каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

E, tendo dito isso, clamou em alta voz: Lázaro, vem para fora!

44 У мрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

Saiu o que estivera morto, ligados os pés e as mãos com faixas, e o seu rosto envolto num lenço. Disse-lhes Jesus: Desligai-o e deixai-o ir.

45 Т огава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.

Muitos, pois, dentre os judeus que tinham vindo visitar Maria, e que tinham visto o que Jesus fizera, creram nele.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

Mas alguns deles foram ter com os fariseus e disseram-lhes o que Jesus tinha feito.

47 З атова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

Então os principais sacerdotes e os fariseus reuniram o sinédrio e diziam: Que faremos? porquanto este homem vem operando muitos sinais.

48 А ко Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

Se o deixarmos assim, todos crerão nele, e virão os romanos, e nos tirarão tanto o nosso lugar como a nossa nação.

49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

Um deles, porém, chamado Caifás, que era sumo sacerdote naquele ano, disse-lhes: Vós nada sabeis,

50 н ито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

nem considerais que vos convém que morra um só homem pelo povo, e que não pereça a nação toda.

51 Т ова не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

Ora, isso não disse ele por si mesmo; mas, sendo o sumo sacerdote naquele ano, profetizou que Jesus havia de morrer pela nação,

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

e não somente pela nação, mas também para congregar num só corpo os filhos de Deus que estão dispersos.

53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

Desde aquele dia, pois, tomavam conselho para o matarem.

54 З атова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

De sorte que Jesus já não andava manifestamente entre os judeus, mas retirou-se dali para a região vizinha ao deserto, a uma cidade chamada Efraim; e ali demorou com os seus discípulos.

55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

Ora, estava próxima a páscoa dos judeus, e dessa região subiram muitos a Jerusalém, antes da páscoa, para se purificarem.

56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

Buscavam, pois, a Jesus e diziam uns aos outros, estando no templo: Que vos parece? Não virá ele ã festa?

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят. ГЛАВА 12

Ora, os principais sacerdotes e os fariseus tinham dado ordem que, se alguém soubesse onde ele estava, o denunciasse, para que o prendessem.