1 З атова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

Pelo que, santos irmãos, participantes da vocação celestial, considerai o Apóstolo e Sumo Sacerdote da nossa confissão, Jesus,

2 К ойто бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

como ele foi fiel ao que o constituiu, assim como também o foi Moisés em toda a casa de Deus.

3 П онеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.

Pois ele é tido por digno de tanto maior glória do que Moisés, quanto maior honra do que a casa tem aquele que a edificou.

4 З ащото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

Porque toda casa é edificada por alguém, mas quem edificou todas as coisas é Deus.

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;

Moisés, na verdade, foi fiel em toda a casa de Deus, como servo, para testemunho das coisas que se haviam de anunciar;

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

mas Cristo o é como Filho sobre a casa de Deus; a qual casa somos nós, se tão-somente conservarmos firmes até o fim a nossa confiança e a glória da esperança.

7 З атова, както казва Светият Дух:

Pelo que, como diz o Espírito Santo: Hoje, se ouvirdes a sua voz,

8 Н е закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

não endureçais os vossos corações, como na provocação, no dia da tentação no deserto,

9 Г дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

onde vossos pais me tentaram, pondo-me ã prova, e viram por quarenta anos as minhas obras.

10 З атова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;

Por isto me indignei contra essa geração, e disse: Estes sempre erram em seu coração, e não chegaram a conhecer os meus caminhos.

11 Т ака се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

Assim jurei na minha ira: Não entrarão no meu descanso.

12 В нимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;

Vede, irmãos, que nunca se ache em qualquer de vós um perverso coração de incredulidade, para se apartar do Deus vivo;

13 н о увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

antes exortai-vos uns aos outros todos os dias, durante o tempo que se chama Hoje, para que nenhum de vós se endureça pelo engano do pecado;

14 З ащото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

porque nos temos tornado participantes de Cristo, se é que guardamos firme até o fim a nossa confiança inicial;

15 д окато се казва:

enquanto se diz: Hoje, se ouvirdes a sua voz, não endureçais os vossos corações, como na provocação;

16 З ащото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

pois quais os que, tendo-a ouvido, o provocaram? Não foram, porventura, todos os que saíram do Egito por meio de Moisés?

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

E contra quem se indignou por quarenta anos? Não foi porventura contra os que pecaram, cujos corpos caíram no deserto?

18 Н а кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

E a quem jurou que não entrariam no seu descanso, senão aos que foram desobedientes?

19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

E vemos que não puderam entrar por causa da incredulidade.