1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

Tendo tédio ã minha vida; darei livre curso ã minha queixa, falarei na amargura da minha alma:

2 Щ е река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

Direi a Deus: Não me condenes; faze-me saber por que contendes comigo.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

Tens prazer em oprimir, em desprezar a obra das tuas mãos e favorecer o desígnio dos ímpios?

4 Т елесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

Tens tu olhos de carne? Ou vês tu como vê o homem?

5 Т воите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

São os teus dias como os dias do homem? Ou são os teus anos como os anos de um homem,

6 Т а претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

para te informares da minha iniqüidade, e averiguares o meu pecado,

7 П ри все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

ainda que tu sabes que eu não sou ímpio, e que não há ninguém que possa livrar-me da tua mão?

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

As tuas mãos me fizeram e me deram forma; e te voltas agora para me consumir?

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

Lembra-te, pois, de que do barro me formaste; e queres fazer-me tornar ao pó?

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Não me vazaste como leite, e não me coalhaste como queijo?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

De pele e carne me vestiste, e de ossos e nervos me teceste.

12 Ж ивот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

Vida e misericórdia me tens concedido, e a tua providência me tem conservado o espírito.

13 Н о при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

Contudo ocultaste estas coisas no teu coração; bem sei que isso foi o teu desígnio.

14 А ко съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

Se eu pecar, tu me observas, e da minha iniqüidade não me absolverás.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

Se for ímpio, ai de mim! Se for justo, não poderei levantar a minha cabeça, estando farto de ignomínia, e de contemplar a minha miséria.

16 З ащото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

Se a minha cabeça se exaltar, tu me caças como a um leão feroz; e de novo fazes maravilhas contra mim.

17 П овтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

Tu renovas contra mim as tuas testemunhas, e multiplicas contra mim a tua ira; reveses e combate estão comigo.

18 З ащо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

Por que, pois, me tiraste da madre? Ah! se então tivera expirado, e olhos nenhuns me vissem!

19 Б их бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

Então fora como se nunca houvera sido; e da madre teria sido levado para a sepultura.

20 Д ните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

Não são poucos os meus dias? Cessa, pois, e deixa-me, para que por um pouco eu tome alento;

21 П реди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

antes que me vá para o lugar de que não voltarei, para a terra da escuridão e das densas trevas,

22 З емя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.

terra escuríssima, como a própria escuridão, terra da sombra trevosa e do caos, e onde a própria luz é como a escuridão.