1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

Provérbios de Salomão, filho de Davi, rei de Israel:

2 З аписани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

Para se conhecer a sabedoria e a instrução; para se entenderem as palavras de inteligência;

3 З а да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

para se instruir em sábio procedimento, em retidão, justiça e eqüidade;

4 З а да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

para se dar aos simples prudência, e aos jovens conhecimento e bom siso.

5 З а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

Ouça também, o sábio e cresça em ciência, e o entendido adquira habilidade,

6 З а да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

para entender provérbios e parábolas, as palavras dos sábios, e seus enigmas.

7 С трах от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.

O temor do Senhor é o princípio do conhecimento; mas os insensatos desprezam a sabedoria e a instrução.

8 С ине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си,

Filho meu, ouve a instrução de teu pai, e não deixes o ensino de tua mãe.

9 З ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

Porque eles serão uma grinalda de graça para a tua cabeça, e colares para o teu pescoço.

10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

Filho meu, se os pecadores te quiserem seduzir, não consintas.

11 А ко рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

Se disserem: Vem conosco; embosquemo-nos para derramar sangue; espreitemos sem razão o inocente;

12 К акто ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

traguemo-los vivos, como o Seol, e inteiros como os que descem ã cova;

13 Щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

acharemos toda sorte de bens preciosos; encheremos as nossas casas de despojos;

14 Щ е хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

lançarás a tua sorte entre nós; teremos todos uma só bolsa;

15 С ине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

filho meu, não andes no caminho com eles; guarda da sua vereda o teu pé,

16 З ащото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

porque os seus pés correm para o mal, e eles se apressam a derramar sangue.

17 З ащото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

Pois debalde se estende a rede ã vista de qualquer ave.

18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

Mas estes se põem em emboscadas contra o seu próprio sangue, e as suas próprias vidas espreitam.

19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

Tais são as veredas de todo aquele que se entrega ã cobiça; ela tira a vida dos que a possuem.

20 П ревъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

A suprema sabedoria altissonantemente clama nas ruas; nas praças levanta a sua voz.

21 В ика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:

Do alto dos muros clama;

22 Г лупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

Até quando, ó estúpidos, amareis a estupidez? e até quando se deleitarão no escárnio os escarnecedores, e odiarão os insensatos o conhecimento?

23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

Convertei-vos pela minha repreensão; eis que derramarei sobre vós o meu; espírito e vos farei saber as minhas palavras.

24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

Mas, porque clamei, e vós recusastes; porque estendi a minha mão, e nao houve quem desse atenção;

25 Н о отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

antes desprezastes todo o meu conselho, e não fizestes caso da minha repreensão;

26 Т о аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

também eu me rirei no dia da vossa calamidade; zombarei, quando sobrevier o vosso terror,

27 К огато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,

quando o terror vos sobrevier como tempestade, e a vossa calamidade passar como redemoinho, e quando vos sobrevierem aperto e angústia.

28 Т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

Então a mim clamarão, mas eu não responderei; diligentemente me buscarão, mas não me acharão.

29 П онеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

Porquanto aborreceram o conhecimento, e não preferiram o temor do Senhor;

30 Н е приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

não quiseram o meu conselho e desprezaram toda a minha repreensão;

31 З атова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

portanto comerão do fruto do seu caminho e se fartarão dos seus próprios conselhos.

32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

Porque o desvio dos néscios os matará, e a prosperidade dos loucos os destruirá.

33 Н о всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

Mas o que me der ouvidos habitará em segurança, e estará tranqüilo, sem receio do mal.