1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

Toda mulher sábia edifica a sua casa; a insensata, porém, derruba-a com as suas mãos.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

Quem anda na sua retidão teme ao Senhor; mas aquele que é perverso nos seus caminhos despreza-o.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

Na boca do tolo está a vara da soberba, mas os lábios do sábio preservá-lo-ão.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Onde não há bois, a manjedoura está vazia; mas pela força do boi há abundância de colheitas.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

A testemunha verdadeira não mentirá; a testemunha falsa, porém, se desboca em mentiras.

6 П рисмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

O escarnecedor busca sabedoria, e não a encontra; mas para o prudente o conhecimento é fácil.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Vai-te da presença do homem insensato, pois nele não acharás palavras de ciência.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

A sabedoria do prudente é entender o seu caminho; porém a estultícia dos tolos é enganar.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

A culpa zomba dos insensatos; mas os retos têm o favor de Deus.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

O coração conhece a sua própria amargura; e o estranho não participa da sua alegria.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

A casa dos ímpios se desfará; porém a tenda dos retos florescerá.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

Há um caminho que ao homem parece direito, mas o fim dele conduz ã morte.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

Até no riso terá dor o coração; e o fim da alegria é tristeza.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

Dos seus próprios caminhos se fartará o infiel de coração, como também o homem bom se contentará dos seus.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

O simples dá crédito a tudo; mas o prudente atenta para os seus passos.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

O sábio teme e desvia-se do mal, mas o tolo é arrogante e dá-se por seguro.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

Quem facilmente se ira fará doidices; mas o homem discreto é paciente;

18 Б езумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

Os simples herdam a estultícia; mas os prudentes se coroam de conhecimento.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

Os maus inclinam-se perante os bons; e os ímpios diante das portas dos justos.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

O pobre é odiado até pelo seu vizinho; mas os amigos dos ricos são muitos.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

O que despreza ao seu vizinho peca; mas feliz é aquele que se compadece dos pobres.

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

Porventura não erram os que maquinam o mal? mas há beneficência e fidelidade para os que planejam o bem.

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

Em todo trabalho há proveito; meras palavras, porém, só encaminham para a penúria.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

A coroa dos sábios é a sua riqueza; porém a estultícia dos tolos não passa de estultícia.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

A testemunha verdadeira livra as almas; mas o que fala mentiras é traidor.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

No temor do Senhor há firme confiança; e os seus filhos terão um lugar de refúgio.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

O temor do Senhor é uma fonte de vida, para o homem se desviar dos laços da morte.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

Na multidão do povo está a glória do rei; mas na falta de povo está a ruína do príncipe.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

Quem é tardio em irar-se é grande em entendimento; mas o que é de ânimo precipitado exalta a loucura.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

O coração tranqüilo é a vida da carne; a inveja, porém, é a podridão dos ossos.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

O que oprime ao pobre insulta ao seu Criador; mas honra-o aquele que se compadece do necessitado.

32 Н ечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

O ímpio é derrubado pela sua malícia; mas o justo até na sua morte acha refúgio.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

No coração do prudente repousa a sabedoria; mas no coração dos tolos não é conhecida.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

A justiça exalta as nações; mas o pecado é o opróbrio dos povos.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

O favor do rei é concedido ao servo que procede sabiamente; mas sobre o que procede indignamente cairá o seu furor.