1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

Мудрая женщина дом свой устроит, а глупая своими руками разрушит.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

Идущий прямым путем боится Господа, а тот, чьи пути кривы, Его презирает.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

В устах глупца – плеть для его спины, а уста мудрецов хранят их.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Где нет быков, кормушка пуста; но где сильные быки, там обильная жатва.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

Правдивый свидетель не станет лгать, а лживый свидетель дышит ложью.

6 П рисмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

Глумливый ищет мудрости, но не находит, а разумному знание дается легко.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Держись от глупца подальше, от него ты мудрости не дождешься.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

Мудрость разумных – свой путь понимать, а коварство – это глупость глупцов.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

Глупцы смеются над приношением за вину, а к праведным – Божье благоволение.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

Сердце знает свою беду, и радости его чужой не разделит.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

Дом нечестивых будет разрушен, а шатер праведных будет процветать.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

Бывает путь, который кажется человеку прямым, но в конце его – пути смерти.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

Даже при смехе может болеть душа, и радость может окончиться скорбью.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

Сполна по заслугам получит отступник, а хороший человек – по своим делам.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

Простак верит всему, но разумный следит за своими шагами.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

Мудрец осторожен и чуждается зла, а глупец необуздан и беззаботен.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

Гневливый делает глупости, и лукавого ненавидят.

18 Б езумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

Глупость – удел простаков, а разумных венчает знание.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

Злодеи будут кланяться перед добрыми, и нечестивые – у ворот праведника.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

Бедных не любят даже их соседи, а у богатых много друзей.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

Презирающий ближнего – грешит, но блажен, кто добр к нуждающимся.

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

Разве умышляющие зло не сбились с пути? А те, чьи намерения добры, находят любовь и верность.

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

От всякого тяжелого труда бывает прибыль, а пустословие приносит только нужду.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

Венец мудрых – их богатство, а глупость – венок глупцов.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

Правдивый свидетель спасает жизни, а лживый свидетель – предатель.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

Кто боится Господа – тот в неприступной крепости, и детям его будет прибежище.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

Страх перед Господом – источник жизни, отводящий от сетей смерти.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

Слава царя – во множестве народа, а без подданных правителю гибель.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

У терпеливого – великий разум, а гневливый выказывает глупость.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

Спокойное сердце – здоровье телу, а от зависти кости гниют.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

Кто притесняет бедных, тот презирает Творца их, а добрый к нуждающимся чтит Бога.

32 Н ечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

Нечестивых губит их же злодейство, а праведнику и в смерти прибежище.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

Мудрость покоится в сердце разумных, и среди глупцов дает знать о себе.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

Праведность возносит народ, а грех – позор для него.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

Царю угоден слуга разумный, но падет его гнев на того, кто позорит его.