1 Т ака също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

Моисей сказал главам родов Израиля: – Так повелел Господь:

2 К огато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

«Если человек даст обет Господу или свяжет себя зароком, пусть не нарушает своего слова, но выполняет все, что сказал.

3 Т оже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже себе си със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

Если молодая девушка, которая еще живет в доме отца, даст обет Господу или свяжет себя зароком,

4 и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

а ее отец услышит про обет или зарок, но ничего ей не скажет, то все ее обеты и всякий зарок, которым она связала себя, останутся в силе.

5 Н о ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

Но если, услышав об этом, отец запретит ей, ни один из ее обетов или зароков, которыми она связала себя, не останется в силе; Господь простит ей, потому что ей запретил отец.

6 Н о ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорени с устните й, с което е обвързала душата си,

Если она выйдет замуж, будучи связана обетом или опрометчивым словом своих уст,

7 и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците и си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

а ее муж услышит об этом, но услышав, ничего ей не скажет, ее обеты и зароки, которыми она связала себя, останутся в силе.

8 Н о ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

Но если, услышав об этом, муж запретит ей, он отменит обет или опрометчивое слово ее уст, которыми она связала себя, и Господь простит ей.

9 О брек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си остава върху нея.

Но всякий обет, которым свяжет себя вдова или разведенная женщина, остается в силе.

10 Н о ако една жена е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

Если женщина, живущая с мужем, даст обет или, поклявшись, свяжет себя зароком,

11 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

а муж услышит об этом, но услышав, ничего ей не скажет и не запретит, все ее обеты и зароки, которыми она связала себя, останутся в силе.

12 Н о ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще и прости.

Но если, услышав о них, муж отменит их, ни один из обетов или зароков, которые сошли с ее уст, не останется в силе: муж отменил их, и Господь простит ей.

13 М ъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

Муж может подтвердить или отменить любой ее обет или зарок смирять себя.

14 н о ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

Но если муж день за днем не будет ей ничего говорить, он подтвердит все обеты и зароки, которыми она себя связала. Он подтверждает их когда ничего не говорит ей, слыша о них.

15 Н о ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

Если он отменит их через некоторое время после того, как услышит о них, он будет в ответе за ее вину».

16 Т ия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, да се пазят между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом; относно обреците.

Таковы установления, которые Господь дал Моисею об отношениях между мужем и женой, между отцом и молодой дочерью, которая еще живет в его доме.