1 В първата година на Дария Асуировия син, от рода на мидяните, който се постави цар над Халдейската държава, -
В первый год Дария, сына Ксеркса, родом мидянина, который был сделан правителем Халдейского царства –
2 в първата година от царуването му аз Даниил разбрах от свещените книги числото на годините, за които дойде Господното слово към пророк Еремия, че запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години.
в первом году его правления я, Даниил, понял из книг, по слову Господа пророку Иеремии, что запустение Иерусалима продлится семьдесят лет.
3 Т огава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към него молитва и молби с пост, вретище и пепел.
Тогда я обратился к Владыке Богу, умоляя Его молитвой и прошением, постясь в рубище и пепле.
4 К огато се помолих на Господа моя Бог и се изповядах, рекох: О, Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта Си към ония, които Те любят и пазят Твоите заповеди!
Я молился Господу, моему Богу, и признавался: – О Владыка, Бог великий и грозный, хранящий завет и милость со всеми, кто любит Его и исполняет Его повеления,
5 С ъгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се, и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите съдби;
мы согрешили и сделали зло. Мы были нечестивы и мятежны; мы отвернулись от Твоих повелений и законов.
6 и не послушахме слугите Ти пророците, които говориха в Твое име на царете ни и на началниците ни, на бащите ни и на всичките люде на земята ни.
Мы не слушали Твоих слуг – пророков, говоривших от Твоего Имени нашим царям, вождям, предкам и всему народу страны.
7 Н а Тебе, Господи, прилича правда, а на нас срам на лицето, както е и днес, на юдовите мъже, на ерусалимските жители, и на целия Израил, както и на ония, които са ближни, така и на ония, които са далечни по всички страни дето си ги изгонил подир престъплението, което извършиха против Тебе.
Владыка, Ты праведен, а мы сегодня покрыты стыдом – народ Иудеи, жители Иерусалима и весь Израиль, те, кто близко, и те, кто далеко, во всех странах, куда Ты рассеял нас из-за нашей неверности Тебе.
8 Г осподи, срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците ни, и на бащите ни, защото Ти съгрешихме.
Господи, мы и наши цари, вожди и предки покрыты стыдом из-за того, что согрешили против Тебя.
9 Н а Господа нашия Бог принадлежат милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него,
Владыка наш Бог, Ты милостив и готов прощать, пусть мы и восставали против Тебя;
10 и не послушахме гласа на Господа Нашия Бог да ходим по законите, които положи пред нас чрез слугите си пророците.
мы не слушали Господа, нашего Бога, и не соблюдали законы, которые Он дал нам через Своих слуг пророков.
11 Д а! Целият Израил престъпи закона Ти, като се отклони та не послуша гласа Ти; за която причина се изля върху нас проклетията и клетвата, написана в закона на Божия слуга Мойсей; защото му съгрешихме.
Весь Израиль нарушил Твой Закон и отвернулся, отказываясь слушаться Тебя. Поэтому на нас излились проклятия и клятвы, записанные в Законе Моисея, Божьего слуги, ведь мы согрешили против Тебя.
12 Т ой потвърди думите, които изговори против нас, и против нашите съдии, които са ни съдили, като докара върху нас голямо зло; защото никъде под небето не е ставало това, което стана на Ерусалим.
Ты исполнил слова, сказанные против нас и против наших правителей, наведя на нас великую беду. Под всем небом никогда не случалось того, что случилось с Иерусалимом.
13 В сичкото това зло, както е написано в Мойсеевия закон, дойде върху нас; но пак не се молихме пред Господа нашия Бог, за да се върнем от беззаконията си и да постъпваме разумно според истината Ти.
Как и написано в Законе Моисея, вся эта беда пришла к нам, но мы все-таки не искали милости Господа, нашего Бога, не оставили грехов и не размышляли о Твоей истине.
14 З атова, Господ е бдял за това зло, и вече го е докарал върху нас; защото Господ нашият Бог е справедлив във всичките дела, които върши; и ние не послушахме гласа Му.
Господь не поколебался навести на нас эту беду, потому что Господь, наш Бог, праведен во всем, что Он делает; и все-таки мы не слушались Его.
15 И сега, Господи Боже наш, който си извел людете си из египетската земя с мощна ръка, и си спечелил за себе си име, каквото имаш днес, съгрешихме и вършихме нечестие.
И ныне, Владыка, Бог наш, выведший Свой народ из Египта могучей рукой и сделавший Себе Имя, которое славно и сегодня, мы согрешили, мы сделали зло.
16 Г осподи, според всичката Твоя правда, моля се, нека гневът и яростта Ти се отвърнат от твоя град Ерусалим, светия Ти хълм; защото поради нашите грехове и поради беззаконията на бащите ни Ерусалим и твоите люде станахме за укор на всички, които са около нас.
Владыка, ради всей праведности Твоей, молю, отврати Свой гнев и негодование от Иерусалима, Твоего города, Твоей святой горы. Из-за наших грехов и беззаконий наших предков Иерусалим и Твой народ в презрении у всех, кто нас окружает.
17 С ега прочее, послушай, Боже наш, молитвата на слугата ти и молбите му, и, заради Господа, осияй с лицето си върху запустялото си светилище.
И ныне, Бог наш, услышь молитвы и прошения Твоего слуги. Ради Себя Самого, Владыка, взгляни с благоволением на Твое опустошенное святилище.
18 Б оже мой, приклони ухото си и послушай; отвори очите си и виж опустошенията ни, и града, който се нарича с Твоето име; защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, но заради многото Твои щедроти.
Услышь, Бог мой, и внемли; открой глаза и погляди на запустение города, который называется Твоим Именем. Мы просим Тебя не ради нашей праведности, но ради Твоей великой милости.
19 Г осподи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействай; да не закъснееш, заради Себе Си, Боже мой; защото с Твоето име се наричат града Ти и людете Ти.
Владыка, услышь! Владыка, прости! Владыка, внемли и соверши! Ради Себя, Бог мой, не медли, ведь Твой город и Твой народ называются Твоим Именем. Объяснение тайны о семидесяти семилетиях
20 И докато още говорех, и се молех, и изповядвах своя грях и греха на людете си Израиля, и принасях молбата си пред Господа моя Бог за светия хълм на моя Бог,
Когда я говорил и молился, открыто признавая свой грех и грех моего народа, Израиля, и молил Господа, моего Бога, о Его святой горе –
21 д ори като още говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо се приближи до мене около часа на вечерната жертва.
когда я еще молился, муж Гавриил, которого я видел в предыдущем видении, явился ко мне, быстро прилетев, во время вечерней жертвы.
22 И вразуми ме като говори с мене, казвайки: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш.
Он наставлял, говоря мне: – Даниил, я пришел сейчас, чтобы дать тебе мудрость и понимание.
23 К огато ти почна да се молиш заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен; за това, размисли за работата и разбери видението.
Едва лишь ты начал молиться, был дан ответ, который я и пришел возвестить, потому что ты крепко любим. Итак, вникни в эту весть и пойми видение:
24 С едемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град за въздържането на престъплението, за довършване на греховете, и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветия.
Семьдесят семилетий установлены для твоего народа и святого города, чтобы прекратить преступления, положить конец грехам, искупить беззакония, привести вечную праведность, запечатать и видение, и пророка, и помазать Самого Святого.
25 З най, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена.
Знай и пойми: от выхода повеления восстановить и отстроить Иерусалим до прихода Вождя-Помазанника, пройдет семь семилетий и шестьдесят два семилетия. Город будет отстроен с улицами и со рвом, но в трудные времена.
26 И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения.
После шестидесяти двух семилетий Помазанник будет предан смерти, и у Него ничего не останется. Народ вождя, который придет, разрушит город и святилище. Его конец придет подобно наводнению, и до конца предустановленны война и опустошения.
27 и той ще потвърди завет с мнозина за една седмица; а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.
Он заключит прочный союз со многими на семь лет, и в середине семилетия прекратит жертву и приношение. На крыле святилища будет опустошающая мерзость, пока предопределенный конец не изольется на опустошителя.