1 Т огава началниците на бащините домове от семействата на потомците на Галаада, син на Махира, Манасиевият син, от семействата на Иосифовите потомци, се приближиха и говориха пред Моисея и пред първенците, началниците на бащините домове на израилтяните казвайки:
Главы семей из клана потомков Галаада, сына Махира, из рода Манассии, которые вели свой род от потомков Иосифа, пришли и сказали Моисею и вождям, главам семей израильтян.
2 Г оспод заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните с жребие; и господаря ни получи заповед от Господа да даде наследство на брата ни Салпаада на дъщерите му,
Они сказали: – Повелев нашему господину раздать по жребию землю в удел израильтянам, Господь велел тебе отдать удел нашего сородича Целофхада его дочерям.
3 Н о ако те се омъжат за някои от синовете на другите племена на израилтяните, тогава наследството им ще се отнеме от наследството на нашите бащи, и ще се приложи към наследството на към наследството на онова племе, което ще ги вземе за жени; така то ще се отнеме от наследството, което ни дава жребието.
Но если они выйдут замуж в другие израильские роды, их надел будет взят из надела наших отцов и присоединен к наделу рода, в котором они будут женами. Таким образом, часть надела, который достался нам, будет отнята.
4 Д аже, когато дойде юбилеят на израилтяните, тогава наследството им ще се приложи към наследството на онова племе, което ще ги е взело; и така, наследството им ще се отнеме от наследството на отеческото ни племе.
Когда у израильтян настанет юбилейный год, эта часть будет также присоединена к наделу рода, в котором они будут женами, и их надел будет взят из родового надела наших отцов.
5 П рочее, по Господното слово, Моисей заповяда на израилтяните, като каза: Племето на Иосифовите потомци говори право.
Тогда по слову Господа Моисей дал израильтянам повеление: – Сказанное родом потомков Иосифа, верно.
6 Е то какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери; Той казва: Нека се омъжват, за когото им се види добре, стига само да се омъжат за мъже от отеческото си племе.
Господь повелевает о дочерях Целофхада: они могут выходить замуж за кого хотят, но только внутри клана, который принадлежит к роду их отцов.
7 П о тоя начин, никое наследство на израилтяните няма да премине от племе на племе; защото израилтяните трябва да се привързват, всеки за наследството на отеческото си племе.
Наделы в Израиле не должны переходить от одного рода к другому. Пусть каждый израильтянин держит родовой надел, полученный от отцов.
8 В сяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да се омъжи за едного от семейството на отеческото си племе, тъй щото израилтяните да притежават всички отеческото си наследство.
Пусть дочери, которые владеют наделом в каждом израильском роду, выходят замуж внутри клана, который принадлежит к роду их отцов, чтобы израильтяне владели наделами своих отцов.
9 Д а не преминава наследството от едно племе на друго племе, но племената на израилтяните да се привързват, всяко за своето наследство.
Надел не должен переходить из рода в род. Пусть все израильские роды держат ту землю, которую получили в удел.
10 И Салпаадовите дъщери сториха според както Господ заповяда на Моисея;
Дочери Целофхада сделали, как повелел Моисею Господь.
11 з ащото Маала, Терса, Егла, Мелха и Нуа, Салпаадовите дъщери, се омъжиха за синовете на чичовете си;
Махла, Тирца, Хогла, Милка и Ноа, дочери Целофхада, вышли замуж за двоюродных братьев по отцу.
12 о мъжиха се за мъже от семействата на потомците на Манасия Иосифовия син; и така наследството им остана в племето на бащиното им семейство.
Они вышли замуж внутри кланов потомков Манассии, сына Иосифа, и их надел остался за родом, к которому принадлежал клан их отца.
13 Т ия са заповедите и съдбите, които Господ заповяда на израилтяните чрез Моисея на моавските полета при Иордан срещу Ерихон.
Таковы повеления и установления, которые Господь дал через Моисея израильтянам на равнинах Моава, у Иордана напротив Иерихона.