1 Г осподният ковчег стоя във Филистимската земя седем месеца;
После того как ковчег Господа пробыл в филистимской земле семь месяцев,
2 и тогава филистимците повикаха жреците и чародеите и казаха: Що да сторим с Господния ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му?
филистимляне позвали жрецов и прорицателей и спросили: − Что нам делать с ковчегом Господа? Скажите нам, как вернуть его на его место?
3 А те рекоха: Ако изпратите ковчега на Израилевия Бог, не го изпращайте празен, но непременно му отдайте принос за престъпление; тогава ще оздравеете, и ще узнаете защо ръката Му не се е отделила от вас.
Те ответили: − Если хотите вернуть ковчег израильского Бога, вы непременно должны принести Ему жертву повинности. Тогда вы исцелитесь и узнаете, почему Его гнев против вас не утихал.
4 И казаха: Какъв принос за престъпление трябва да му отдадем? А те рекоха: Пет златни хемороиди и пет златни мишки, според числото на филистимските началници; защото същата язва беше върху всички вас и върху началниците ви.
Филистимляне спросили: − Какую жертву повинности Ему принести? Те ответили: − Пять золотых изображений наростов и пять золотых мышей, по числу филистимских правителей, ведь одна и та же кара обрушилась и на вас, и на ваших правителей.
5 З атова, да направите подобия на хемороидите си, и подобия на мишките, които повреждат земята ви; и да отдадете слава на Израилевия Бог, та дано би олекчил ръката Си над вас, над боговете ви, и над земята ви.
Сделайте изображения наростов и мышей, которые уничтожают страну, и почтите израильского Бога. Может быть, Его гнев против вас, ваших богов и вашей земли утихнет.
6 З ащо, прочее, закоравявате сърцата си, както египтяните и Фараон закоравяваха сърцата си? След като извърши чудеса всред тях, те не пуснаха ли людете да си отидат, и те тръгнаха?
Зачем вам ожесточать сердца, подобно египтянам и фараону? Когда Он жестоко обошелся с ними, разве они не отпустили израильтян, чтобы те шли своей дорогой?
7 И тъй сега, вземете си една кола, та я пригответе, вземете и две дойни крави, на които хомот не е турят, и впрегнете кравите в колата, а телците им вземете отподир тях и върнете ги у дома.
Итак, приготовьте новую повозку с двумя коровами, которые впервые отелились и никогда не носили ярма. Запрягите коров в повозку, а телят уведите от них и заприте.
8 Т огава вземете Господния ковчег та го турете на колата; и златните неща, които Му отдавате в принос за престъпление, турете в ковчежец от страната му; и изпратете ги да иде.
Возьмите ковчег Господа и поставьте его на повозку, а золотые предметы, которые вы принесете Ему как жертву повинности, положите в ящик около ковчега. Отправьте его в путь,
9 И гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница у Ветсемес, тогава Той ни е сторил това голямо зло; но ако не, тогава ние ще знаем, че не е Неговата ръка, която ни е поразила, но това ни е постигнало случайно.
но следите за ним. Если он пойдет в свою землю, по направлению к Бет-Шемешу, то это великое бедствие обрушил на нас Господь. Но если нет, то мы будем знать, что не Его рука поразила нас, и произошло это с нами случайно.
10 И мъжете сториха така: взеха две дойни крави, та ги впрегнаха в колата, а телците им затвориха у дома.
Они так и сделали. Взяли двух коров и запрягли их в повозку, а телят заперли.
11 И положиха на колата Господния ковчег, и ковчежеца със златните мишки и подобията на хемороидите си.
Поставили ковчег Господа на повозку вместе с ящиком, в котором были золотые мыши и изображения наростов.
12 И кравите се отправиха по пътя направо за Ветсемес; все по друма вървяха, и ревяха, като отиваха, без да се обръщат ни на дясно, ни на ляво; а филистимските началници идеха подир тях до границата на Ветсемес.
После этого коровы пошли прямо по направлению к Бет-Шемешу. Они шли по одной дороге и все время мычали, и не свернули ни вправо, ни влево. Филистимские правители следовали за ними до самой границы Бет-Шемеша.
13 А ветсемесците жънеха пшеницата си в долината; и като подигнаха очи, видяха ковчега, и като го видяха, зарадваха се.
Жители же Бет-Шемеша жали пшеницу в долине. Когда они взглянули, то увидели ковчег и обрадовались.
14 И колата влезе в нивата на Исуса ветсемесеца та застана там, гдето имаше голям камък; и нацепиха дървата на колата, та принесоха кравите във всеизгаряне Господу.
Повозка приехала на поле Иисуса из Бет-Шемеша и остановилась там возле большого камня. Люди порубили повозку на дрова и принесли коров во всесожжение Господу.
15 Т огава левитите снеха Господния ковчег и ковчежеца, който беше с него, в който бяха златните неща, и ги положиха на големия камък; и в същия ден ветсемеските мъже принесоха всеизгаряния и пожертвуваха жертви Господу.
Левиты сняли ковчег Господа вместе с ящиком, в котором были золотые предметы, и поставили их на большой камень. В тот же день жители Бет-Шемеша принесли всесожжения и совершили Господу жертвоприношения.
16 А петимата филистимски началници, като видяха това, върнаха се в Акарон в същия ден.
Пять филистимских правителей увидели все это и в тот же день вернулись в Экрон.
17 А златните хемороиди, които филистимците отдадоха Господу в принос за престъпление, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон;
Золотые наросты филистимляне послали как жертву повинности Господу − по одному за Ашдод, Газу, Ашкелон, Гат и Экрон.
18 а златните мишки бяха според числото на всичките филистимски градове принадлежащи на петимата началници, както оградените градове, така и неоградените села, дори до големия камък, на който положиха Господния ковчег, - камък, който стои до днес в нивата на Исуса ветсемесеца.
А число золотых мышей соответствовало числу городов, принадлежащих филистимским правителям, − укрепленных городов с пригородными поселениями. Большой камень, на который поставили ковчег Господа, – до сегодняшнего дня стоит на поле Иисуса из Бет-Шемеша как свидетельство случившегося.
19 Н о Господ порази ветсемеските мъже за гдето погледнаха в Господния ковчег, като порази от людете петдесет хиляди е седемдесет мъже; и людете плакаха, защото Господ порази людете с голямо изтребление.
И поразил Он некоторых жителей Бет-Шемеша за то, что они заглядывали в ковчег Господа, и погубил из них пятьдесят тысяч семьдесят человек. Народ плакал из-за тяжелого удара, который нанес им Господь,
20 И ветсемеските мъже казаха: Кой може да застане пред Господа, пред светия тоя Бог? и при кого да отиде Той от нас?
и жители Бет-Шемеша спросили: − Кто может устоять в присутствии Господа, этого святого Бога? Куда унести отсюда ковчег?
21 С етне изпратиха вестители до кириатиаримските жители да кажат: Филистимците донесоха назад Господния ковчег; слезте и изкачете го при себе си.
Они послали вестников к жителям Кирьят-Иеарима, говоря: «Филистимляне вернули ковчег Господа. Сойдите, возьмите его к себе».