Съдии 8 ~ Книга Судей 8

picture

1 Т огава ефремците казаха на Гедеона: Какво ни стори ти, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиама? И караха се силно с него.

Ефремиты сказали Гедеону: – Почему ты так обошелся с нами? Почему ты не позвал нас, когда шел сражаться с мадианитянами? Они сильно бранили его.

2 А той им рече: Що съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовият пабирък не е ли по-желателен от Авиезеровия гроздобер?

Но он ответил им: – Что такого я совершил по сравнению с вами? Разве виноград, который добирал Ефрем не лучше, чем весь урожай моего клана, клана Авиезера?

3 В нашите ръце Бог предаде мадиамските началници, Орива и Зива; и що съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им се укроти към него, когато каза това.

Бог отдал в ваши руки мадианских вождей Орива и Зива. Что же такого я мог сделать, чтобы сравниться с вами? Когда он сказал им это, их негодование утихло.

4 И като дойде Гедеон при Иордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но пак преследвайки.

Гедеон и триста воинов, которые были с ним, утомились, но, продолжали погоню. Они пришли к Иордану и переправились через него.

5 И рече на сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете, които вървят подир мене защото са изнемощели; а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.

Он сказал жителям Суккота: – Дайте моим воинам хлеба; они утомлены, а я все еще преследую мадианских царей Зеваха и Салмана.

6 А сокхотските първенци му казаха: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на войската ти?

Но приближенные Суккота ответили: – Разве Зевах и Салман уже в твоих руках, чтобы нам давать хлеба твоим воинам?

7 А Гедеон рече: Затова, когато Господ предаде Зевея и Салмана в ръката ми, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинните тръни и с глоговете.

Гедеон ответил: – За это, когда Господь отдаст в мои руки Зеваха и Салмана, я растерзаю вашу плоть пустынным терновником и шиповником.

8 О т там отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.

Оттуда он поднялся к Пениэлу и просил того же, но жители Пениэла ответили, как жители Суккота.

9 А той говори на фануилските мъже, казвайки: Когато се върна с мир, аз ще съборя тая кула.

И он сказал жителям Пениэла: – Когда я вернусь с победой, я разрушу эту башню.

10 А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петдесет хиляди души, всичките колкото бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха нож.

Зевах и Салман были в Каркоре с войском примерно в пятнадцать тысяч воинов – все, что осталось от войск восточных народов, всего пало сто двадцать тысяч человек, носящих оружие.

11 И Гедеон отиде през пътя на ония, които живееха в шатри на изток от Нова и на Иогвея, та порази множеството; защото множеството беше в безгрижност.

Гедеон поднялся по караванному пути восточнее Новаха и Иогбеги и напал на войско врасплох.

12 А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и разби цялото множество.

Зевах и Салман, два мадианских царя, бежали, но он погнался за ними, захватил их и поразил ужасом все их войско.

13 Т огава Гедеон Иоасовият син се върна от войната през нагорнището на Херес.

Когда Гедеон, сын Иоаша, вернулся с битвы при возвышенности Херес,

14 И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го, и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

он захватил юношу из Суккота, допросил его, и юноша написал ему имена семидесяти семи приближенных Суккота, городских старейшин.

15 И Гедеон дойде при сокхотските мъже та рече: Ето Зевея и Салмана, за които ми се подиграхте като казахте: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на човеците ти, че били изнемощели?

Тогда Гедеон пришел и сказал жителям Суккота: – Вот Зевах и Салман, из-за которых вы издевались надо мной, говоря: «Разве Зевах и Салман уже в твоих руках, чтобы нам давать хлеба твоим утомленным воинам?»

16 И взе градските старейшини, и пустинните тръни и глогове, та наказа с тях сокхотските мъже.

Он взял старейшин города и преподал жителям Суккота урок, наказав их пустынным терновником и шиповником.

17 С ъщо и събори кулата на Фануила и изби градските мъже.

Еще он разрушил башню Пениэла и перебил жителей этого города.

18 Т огава каза на Зевея и на Салмана: Какви бяха ония човеци, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син.

После этого он спросил Зеваха и Салмана: – Каковы были те, кого вы убили на Фаворе? – Они были, как ты, – ответили они, – каждый из них выглядел, как царский сын.

19 А той каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил.

Гедеон сказал: – Это были мои братья, сыновья моей матери. Верно, как и то, что Господь жив, если бы вы пощадили их, я сохранил бы вам жизнь.

20 И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, бидейки още млад.

Повернувшись к Иеферу, своему старшему сыну, он сказал: – Подойди и убей их! Но Иефер не вытащил меча, потому что он был еще мальчик и боялся.

21 Т огава Зевей и Салмана казаха: Стани ти, та не нападни; защото според човека е и силата му. И тъй Гедеон стана та уби Зевея и Салмана, и взе полумесецообразните украшения, които бяха на вратовете на камилите им.

Зевах и Салман сказали: – Подойди и убей нас сам. Каков человек, такова и его сила. Гедеон подошел и убил Зеваха и Салмана, и забрал украшения, которые были на шеях их верблюдов. Гедеонов эфод

22 Т огава израилевите мъже казаха на Гедеона: Владей над нас, и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама.

Израильтяне сказали Гедеону: – Правь нами – ты и твой сын, и твой внук – ведь ты спас нас от руки мадианитян.

23 А Гедеон каза: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; Господ ще владее над вас.

Но Гедеон сказал им: – Я не буду править вами, и мой сын не будет править вами. Править вами будет Господь.

24 Г едеон, обаче, им рече: Едно нещо ще поискам от вас, - да ми дадете всеки обеците от користите си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци).

Затем Гедеон сказал им: – Я прошу у вас одного: пусть каждый из вас даст мне по серьге из своей доли добычи. (У врагов были золотые серьги, потому что они были измаильтянами.)

25 И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от користите си.

Они ответили: – Охотно. Расстелив одежду, каждый бросил в нее по серьге из своей добычи.

26 И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикли, освен полумесецообразните украшения, огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им.

Золотые серьги, которых он попросил, весили тысячу семьсот шекелей, (это не считая украшений, подвесок и пурпурных одежд, которые носили мадианские цари, и цепочек, которые были на шеях у их верблюдов).

27 И от тях Гедеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там целият Израил блудствува след него; и той стана примка на Гедеона и на дома му.

Гедеон сделал из золота эфод, который оставил в Офре, своем городе. Все израильтяне начали распутничать, поклоняясь эфоду, и так он стал западней для Гедеона и его семьи. Смерть Гедеона

28 Т ака Мадиам се покори пред израилтяните, и не дигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гедеона.

Мадиан смирился перед израильтянами и больше уже не поднимал головы. Пока был жив Гедеон, земля покоилась в мире сорок лет.

29 Т огава Ероваал, Иоасовият син, отиде и седна в дома си.

Еруббаал, сын Иоаша, вернулся домой.

30 И Гедеон имаше седемдесет сине, родени от самия него, защото имаше много жени.

У него было семьдесят сыновей потому, что у него было много жен.

31 С ъщо и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

Его наложница, которая жила в городе Шехеме, также родила ему сына, которого он назвал Авимелехом.

32 И Гедеон, Иоасовият син, умря в честита старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра на авиерците.

Гедеон, сын Иоаша, умер в глубокой старости и был похоронен в гробнице своего отца в Офре, в земле клана авиезритов.

33 А когато умря Гедеон, израилтяните пак се отвърнаха, и, като блудствуваха след ваалимите, поставиха си Ваалверита за бог.

Как только Гедеон умер, израильтяне опять начали распутничать, поклоняясь Баалам. Они поставили своим богом Баал-Берита и

34 И израилтяните не си спомниха Господа своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни неприятели;

не помнили о Господе, своем Боге, Который избавил их от рук окружавших их врагов.

35 н ито показаха благост към дома на Ероваала (който е Гедеон) съответно на всичките добрини, които той бе сторил на Израиля.

Они забыли и о верности семье Еруббаала (он же Гедеон), и о всех благодеяниях, которые он сделал Израилю.