1 П ророчество за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: -

Пророчество о Вавилоне, которое видел Исаия, сын Амоца.

2 Д игнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.

Поднимите на голой вершине знамя, кричите им; подайте им знак рукой, чтобы шли в ворота знатных.

3 А з заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за да извършат волята на гнева Ми,- Да! ония, които се радват на Моето величие.

Я дал повеление Моим святым; Я призвал Моих воинов, чтобы излить Мой гнев, тех, кто радуется Моим победам.

4 Г ласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.

Слышен шум на горах, как от огромной толпы! Слышен мятежный шум царств, народов, собравшихся вместе! Созывает Господь Сил войско к битве.

5 Т е идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.

Они идут из далеких земель, от края небес; Господь и орудия гнева Его идут, чтобы погубить всю страну.

6 Л елекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.

Плачьте, потому что день Господа близок; он придет, как гибель от Всемогущего.

7 З атова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.

Из-за этого ослабнут все руки, и у всякого дрогнет сердце.

8 Т е ще са смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.

Они ужаснутся, боль и судороги их схватят, будут мучиться, словно роженица; будут смотреть друг на друга в изумлении, лица их будут пылать.

9 Е то денят Господен иде, Лют с негодувание и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,

Вот, наступает день Господа – жестокий день с негодованием и пылающим гневом, чтобы опустошить страну и истребить в ней грешников.

10 З ащото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.

Звезды небесные и созвездия не прольют своего света. Восходящее солнце померкнет, и луна не даст света своего.

11 Щ е накажа света за злината им, И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.

Я накажу мир за его зло, нечестивых – за их грехи. Я положу конец гордыне надменных и унижу гордость безжалостных.

12 Щ е направя човек да е по-скъп от чисто злато, Да! хората да са по-скъпи от офирското злато.

Я сделаю так, что люди станут реже чистого золота, реже золота из Офира.

13 З атова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.

Для этого Я сотрясу небеса, и тронется с места своего земля от негодования Господа Сил, в день Его пылающего гнева.

14 Т е ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.

Тогда, как газель от погони, как овцы без пастуха, каждый побежит к своему народу, устремится в свою землю.

15 В секи, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.

Но кто попадется – того пронзят, и кто будет схвачен – падет от меча.

16 м ладенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.

Разобьют их младенцев у них на глазах; дома их разграбят, их жен обесчестят.

17 Е то, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат сребртото за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.

– Вот, Я подниму против них мидян, которые серебра не ценят и к золоту равнодушны.

18 Н о с лъковете си ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.

Луки их сразят юношей; не пожалеют они младенцев, на детей не взглянут с состраданием.

19 И с Вавилон, славата на царствата, Красивият град, с който се гордеят халдеите, Ще бъда както, когато разори Бог Содома и Гомора:

Вавилон, жемчужина царств, гордость и слава халдеев, будет Богом низвержен, как Содом и Гоморра.

20 Н икога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.

Не заселится он никогда, из поколения в поколение обитаем не будет; не раскинет там араб свой шатер, не остановит пастух овец на отдых.

21 Н о диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;

Там залягут дикие звери, шакалы наполнят его дома; там будут жить совы и плясать дикие козлы.

22 Х иени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните им палати; И времето да му стане това скоро ще дойде. Дните му не ще се продължат.

Гиены будут выть в его башнях, шакалы – в его дворцах.