Съдии 3 ~ Книга Судей 3

picture

1 А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански богове:

Вот народы, которые Господь оставил, чтобы испытывать израильтян, не знавших ни одной из войн в Ханаане

2 с амо за да знаят и да се научат на бой поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели; именно:

(Он сделал это лишь для того, чтобы научить потомков израильтян, которые прежде не знали сражений):

3 п етте началници на филистимците, и всичките ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваалермон до прохода на Емат.

пять правителей филистимлян, все хананеи, сидоняне и хивеи, жившие в горах Ливана от горы Баал-Хермон до Лево-Хамата.

4 Т е служеха, за да се изпита Израил чрез тях та да се знае, ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Моисея.

Они были оставлены, чтобы испытать израильтян и проверить, станут ли они слушаться повелений Господа, которые Он дал их отцам через Моисея.

5 Т ака също израилтяните се заселиха между ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците;

Израильтяне жили среди хананеев, хеттов, аморреев, ферезеев, хивеев и иевусеев.

6 и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.

Они брали в жены их дочерей, отдавали своих дочерей за их сыновей и служили их богам. Отниил

7 И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравиха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите.

Израильтяне совершили зло в глазах Господа: они забыли Господа, своего Бога, и служили Баалам и Ашерам.

8 З атова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаима; и израилтяните бяха подчинени на Хусанрисатаима осем години.

Гнев Господа вспыхнул на Израиль, и Он отдал их в руки Кушан-Ришатаима, царя Арам-Нахараима, и служили ему израильтяне восемь лет.

9 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева.

Но когда они воззвали к Господу, Он дал им избавителя, Отниила, сына Кеназа, младшего брата Халева, который спас их.

10 Д ух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима.

Дух Господа сошел на него, он стал судьей Израиля и отправился воевать. Господь отдал Кушан-Ришатаима, царя Арама, в руки Отниила, который одержал над ним победу.

11 Т огава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря.

И земля покоилась в мире сорок лет, пока Отниил, сын Кеназа, не умер. Ехуд

12 П ак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа.

Израильтяне вновь совершили зло в глазах Господа, и из-за этого Господь сделал Эглона, царя Моава, сильнее Израиля.

13 И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде та порази Израиля, и завладя Града на палмите.

В союзе с аммонитянами и аморреями Эглон нанес Израилю поражение и завладел городом Пальм.

14 И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.

Израильтяне служили Эглону, царю Моава, восемнадцать лет.

15 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон;

Израильтяне вновь воззвали к Господу, и Он дал им избавителя – Ехуда, левшу, сына вениамитянина Геры. Израильтяне послали его с данью к Эглону, царю Моава.

16 н о Аод си направи меч остър и от двете страни, дълъг един лакът, и опаса го под горната си дреха на дясното си бедро.

Ехуд сделал обоюдоострый меч, длиной в локоть, и укрепил его под одеждой у правого бедра.

17 Т ой, прочее, принесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде тлъст.

Затем он принес дань Эглону, царю Моава, который был очень тучен.

18 И като свърши да принесе подаръка, и изпрати човеците, които носеха подаръка,

После того как Ехуд поднес дань, он отпустил людей, которые ее несли.

19 т ой се върна от пограничните камъни които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю. А той му рече: Мълчи. И излязоха от него всичките, които стояха при него.

Но сам он повернул назад у идолов, что близ Гилгала, и сказал: – О царь, у меня есть для тебя тайная весть. Царь сказал: – Тише! – и все его слуги удалились.

20 Т огава Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе. Тогава той стана от стола си.

Ехуд приблизился к нему (а тот сидел один в верхней комнате своего летнего дворца) и сказал: – У меня для тебя весть от Бога. Когда царь поднялся,

21 А Аод простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му

Ехуд протянул левую руку, выхватил меч, который был у него на правом бедре, и вонзил царю в живот.

22 т олкоз, щото и дръжката влезе след желязото; и тлъстината до там стисна желязото, щото не можеше да изтръгне из корема му меча, който излезе отзад.

Даже рукоять ушла вслед за лезвием, и жир закрыл весь меч. Ехуд не вытащил меча, и нечистоты вышли из тела царя.

23 Т огава Аод излезе през трема и затвори след себе си вратата на горната стоя, и я заключи.

Выйдя в переднюю, Ехуд закрыл за собой двери верхней комнаты и запер их.

24 А когато излезе той, дойдоха слугите на Еглона, и, като видяха, че, ето, вратата на горната стая беше заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е+ в лятната стая.

Когда он ушел, слуги обнаружили двери верхней комнаты запертыми. Они сказали: – Должно быть, он справляет нужду во внутренней комнате дома.

25 Н о макар че чакаха догде ги хвана срам, ето, той не отваряше вратата на горната стая, затова, взеха ключа та отвориха, и, ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.

Они ждали, пока не начали беспокоиться, и, видя, что никто не отпирает дверей комнаты, взяли ключ и отперли их. Там они увидели, что их господин лежит на полу мертвый.

26 А докато те се бавеха, Аод избяга; и премина пограничните камъни, та се отърва в Сеирота.

Пока они медлили, Ехуд скрылся. Он прошел мимо идолов и спасся в Сеире.

27 И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя, та израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, и той бе на чело.

Придя туда, он затрубил в рог в нагорьях Ефрема, и израильтяне спустились вместе с ним с нагорий; он возглавлял их.

28 И рече им: Вървете подир мене, защото Господ предаде неприятелите ви моавците в ръката ви. И те слязоха подир него, и като превзеха бродовете на Иордан към моавската страна, не оставиха да премине ни един човек.

– Идите за мной, – приказал он, – потому что Господь отдал моавитян, ваших врагов, в ваши руки. И они пошли за ним, захватили броды у Иордана, которые вели к Моаву, и не позволяли никому переправляться.

29 И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един човек.

Они сразили около десяти тысяч моавитян, всех сильных, крепких воинов; скрыться не удалось никому.

30 Т ака в онова време Моав се покори под ръката на Израиля. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.

В тот день Моав стал служить Израилю, и земля покоилась в мире восемьдесят лет. Шамгар

31 С лед него настана времето на Самегар Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израиля.

После Ехуда пришел Шамгар, сын Анафа, который сразил шестьсот филистимлян воловьим рожном, пастушьей тростью. Он также спас Израиль.