1 О , да би била главата ми вода, Очите ми извор на сълзи, Та да плача денем и нощем За убитите на дъщерята на людете ми!
О, если бы голова моя была водным потоком, и глаза мои – фонтаном слез, чтобы оплакивать мне днем и ночью сраженных из моего народа.
2 О , да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, За да оставя людете си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, Сбирщина от вероломци.
О, если бы был для меня в пустыне постоялый двор, чтобы я мог оставить свой народ и удалиться прочь! Все они – блудники, сборище вероломных.
3 З апъват езика си като че ли е лъкът им за лъжа, Засилват се на земята, но не за честността; Защото напредват от зло на зло, А Мене не познават, казва Господ.
– Как лук напрягают язык для лжи; не истиной побеждают в стране. Идут от одного злодейства к другому и не знают Меня, – возвещает Господь. –
4 П азете се всеки от ближния си, И нямайте доверие на никой брат; Защото всеки брат ще изневерява до край, И всеки ближен разпространява клевети.
Остерегайтесь друзей, не доверяйте братьям, потому что всякий брат – обманщик, и всякий друг – клеветник.
5 В секи мами ближния си, Никога не говорят истината, Научиха езика си да говори лъжи, До уморяване вършат беззаконие.
Друг лжет другу, никто правды в лицо не говорит. Они приучили свой язык лгать и грешат до изнеможения.
6 Ж илището ти е всред коварство; Чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ.
Ты живешь среди коварного народа, и из-за своего коварства они отказываются знать Меня, – возвещает Господь.
7 З атова, така казва Господ на Силите: Ето, ще ги претопя, та ще ги опитам; Защото какво друго да направя поради дъщерята на людете Ми?
Поэтому так говорит Господь Сил: – Я переплавлю и испытаю их, а как еще Мне поступить с Моим грешным народом?
8 Е зикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; С устата си човек говори мирно на ближния си, Но в сърцето си поставя засада против него.
Их язык – гибельная стрела, он источает коварство. С ближним они говорят по-дружески, а в сердце готовят западню.
9 Н яма ли да ги накажа затова? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
Неужели Я не накажу их за это? – возвещает Господь. – Неужели Я не воздам по заслугам такому народу, как этот?
10 З а планините ще подема плач и ридание, За пасбищата на степите жалеене, Защото така изпогоряха, щото няма кой да мине през тях, Нито се чува глас на стадо; От небесна птица до животно Побягнаха, отидоха.
Буду рыдать и оплакивать горы, подниму плач о брошенных пастбищах. Разорены они, никто не ходит по ним, и не слышно мычания стад. Птицы небесные разлетелись, и разбежались все звери.
11 А з ще обърна Ерусалим на грамади, жилище на чакали, И ще обърна на пустиня Юдовите градове, останали без жители.
– Я сделаю Иерусалим грудой развалин, логовом шакалов; города Иудеи сделаю пустыней, оставлю без жителей.
12 К ой е мъдър човек, та да може да разбере това, Комуто са говорили устата Господни, за да обясни Защо загина страната И е изгорена като пустиня, та да няма кой да минава през нея?
Кто достаточно мудр, чтобы понять это? Кто был научен Господом и может объяснить это? За что погибла страна и выжжена, как пустыня, по которой нельзя странствовать?
13 И Господ казва: Понеже оставиха Моя закон, Който поставих пред тях, И не послушаха гласа Ми, Нито ходиха по него,
И Господь сказал: – Это за то, что они оставили Мой Закон, который Я установил для них; они не слушались Меня и не исполняли Моего Закона.
14 Н о ходиха по упоритостта на своето сърце, И подир ваалимите, както ги научиха бащите им,
Напротив, они упорно следовали желаниям своего сердца; они шли за Баалами, как их научили отцы.
15 З атова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще нахраня тия люде с пелин, И ще ги напоя с горчива вода;
Поэтому, так говорит Господь Сил, Бог Израиля: Я накормлю этот народ горькой пищей и напою отравленной водой.
16 Т оже ще ги разпръсна между народи, Които нито те, нито бащите им са познали; И ще изпратя нож подир тях, Догдето ги изтребя.
Я рассею их среди народов, которых не знали ни они, ни их отцы, и буду преследовать их мечом, пока не погублю их.
17 Т ака говори Господ на Силите: Размислете, и повикайте да дойдат оплаквачките, И изпратете за вещите жени, за да дойдат;
Так говорит Господь Сил: – Подумайте! Позовите плакальщиц, пошлите за искуснейшими из них».
18 И нека побързат да подемат ридание за нас, За да поронят очите ни сълзи, И клепачите ни да излеят вода.
– Пусть придут поскорее и плач о нас поднимут, чтобы хлынули слезы у нас из глаз и побежали с ресниц потоки.
19 З ащото глас на ридание се чува от Сион, който казва: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, Понеже събориха жилищата ни.
Плач слышен с Сиона: «Как мы ограблены! Как жестоко опозорены! Мы покидаем свою страну, наши жилища разрушены».
20 О баче, слушайте, жени, словото Господно, И нека приеме ухото ви словото на устата Му; Научете дъщерите си на ридание, И всяка ближната си на плач.
Слушайте же слово Господне, женщины; внимайте словам Его уст. Научите плачу своих дочерей и друг друга – горестным песням.
21 З ащото смъртта възлезе през прозорците ни, Влезе в палатите ни, За да изсече децата от улиците, Юношите от площадите.
Потому что смерть входит в наши окна и вторгается в наши дворцы, чтобы истребить детей на улицах и юношей на площадях.
22 Р ечи: Така казва Господ. Човешки трупове ще паднат Като тор по лицето на нивата, И като ръкойката зад жетвар, Която никой няма да събере.
– Скажи: так возвещает Господь: – Будут трупы людские лежать, как навоз на открытом поле, как снопы позади жнеца, и некому будет собрать их.
23 Т ака казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не се хвали със силата си. И богатият да не се хвали с богатството си;
Так говорит Господь: – Пусть мудрец не хвалится мудростью, сильный – силой, а богатый – своим богатством;
24 Н о който се хвали, нека се хвали с това, Гдето разбира и познава Мене, Че съм Господ, който извършвам милост, Правосъдие, и правда на земята; Понеже в това благоволя, казва Господ,
пусть тот, кто хвалится, хвалится тем, что понимает и знает Меня, тем, что Я – Господь, творящий милость, правосудие и праведность на земле, потому что это Мне угодно, – возвещает Господь.
25 Е то, идат дни, казва Господ, Когато Аз ще накажа Всичките обрязани заедно с необрязаните:
Настанут дни, – возвещает Господь, – когда Я накажу всех, кто обрезан только по плоти –
26 Е гипет, Юда, Едом, Амонците, Моав, И всички, които си стрижат издадените части на косата, Които живеят в пустинята; Защото всички тия народи са необрязани, А целият Израилев дом е с необрязано сърце.
Египет, Иудею, Эдом, Аммон, Моав и всех, кто живет в отдаленных местах пустыни и стригущих волосы на висках. Все эти народы и весь дом Израиля – необрезаны сердцем.