1 М олитвата на пророк Авакума, по Оплакванията.

Молитва пророка Аввакума, для пения.

2 Г осподи, чух вестта за Тебе, и се убоях. Господи, оживявай делото си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева си помни милостта.

Господи, я услышал весть о Тебе, и я устрашен Твоими делами. Господи, возобнови их в наши дни, яви их и в наши времена, и в гневе будь милостив.

3 Б ог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.

Бог пришел из Темана, Святой – от горы Паран. Пауза Небеса покрылись Его величием, и наполнилась земля Его славой.

4 С иянието му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната му; И там бе скривалището на силата му.

Его сияние – как солнечный свет; лучи исходят из Его рук, где скрыта Его сила.

5 П ред него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете му.

Болезнь идет перед Ним, мор – по Его стопам.

6 Т ой застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките му бяха като в древността.

Он стал и сотряс землю; от Его взгляда затрепетали народы. Рушились вечные горы, исчезали древние холмы, но пути Его вечны.

7 В идях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

Я видел кушанские шатры в беде, дома мадианитян в страданиях.

8 Н егодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете си И на колесниците си, за да избавяш?

Разве Ты прогневался на реки, Господи? Разве Ты прогневался на потоки? Разве Ты прогневался на море, что воссел на Своих коней и на Свои победоносные колесницы.

9 Л ъкът Ти биде изваден от покривката си, Както Ти с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

Ты обнажил Свой лук и колчан наполнил стрелами. Пауза Ты рассек землю реками;

10 В идяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Вдигна ръцете си нависоко.

горы видели Тебя и содрогались. Обрушились потоки вод, бездна морская взревела и подняла свои волны ввысь.

11 С лънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото ти копие.

Солнце и луна застыли в небесах, когда увидели Твои сияющие стрелы и блеск Твоих сверкающих копий.

12 С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.

Ты прошел по земле в гневе, и в ярости Ты уничтожил народы.

13 И злязъл си за изблавление на людете си, За избавление чрез помазаника си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)

Ты пришел, чтобы освободить Свой народ, спасти Своих избранных. Ты сразил главу дома беззакония, обнажив его с головы до пят. Пауза

14 П ронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядят скришно сиромаха.

Его собственным копьем Ты пронзил ему голову, когда его воины, как вихрь, ринулись, чтобы разбить нас. Они торжествовали, словно те, кто тайком обкрадывает бедняка.

15 С конете си преминал си морето, Натрупаните много води.

Ты со Своими конями проложил путь через море, вспенивая великие воды.

16 Ч ух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам тихо скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.

Я услышал это, и сердце мое дрогнуло, мои губы задрожали от Твоего голоса, мое тело ослабло, и ноги подкосились. Однако я буду терпеливо ждать дня расплаты наших завоевателей.

17 З ащото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

Даже если инжир не расцветет, и не будет винограда на лозе, если маслины не принесут плода, и поля не дадут урожая, если не останется овец в загоне и волов – в стойлах,

18 П ак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

я все равно буду радоваться Господу и ликовать о Боге, моем Спасителе.

19 И еова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.

Владыка Господь – моя сила; Он делает ноги мои сильными, как у оленя, и возводит меня на высоты. Дирижеру хора. На струнных инструментах.